Капител
From Wikipedia, the free encyclopedia
Капителът (на латински: capitulum – главичка) е увенчаваща част на вертикална подпора – колона, пиластър, стълб, анта или друга конструкция, осигуряваща подкрепа на хоризонтално разположения антаблеман или на арка.[1] Тъй като е по-широк от колоната, той осигурява по-стабилна основа за поемане на натоварването.[2] В класическите стилове капителът е архитектурният елемент, който най-лесно и най-ясно ги разграничава.[1] Заради мястото, което заема, той е любим елемент за орнаментиране и се е превърнал в най-ясния индикатор за стила и епохата.[3] Всеки от основните гръцки ордери се характеризира с различен по форма капител.[2] До 5 век обикновено е украсяван с флорални мотиви.[4]