Каварненското въстание е въстание в периода 25 юни – 24 юли 1877 г. на каварненци и околните села в самозащита от настъпващия към града башибозук, местни турци и черкезка конница. Османското правителство изпраща в Добруджа отряд от 3000 нередовни войници[4] „за защита на мюсюлманите“. Действат без или в координация с военния план на турското командване за превръщане на селищната територия в пуста земя. Населението с убийства и грабежи е разгонено или депортирано на юг, в което участва и редовна турска войска.[5]
3000[1] турски башибозук и нерегурярна черкезка конница
Жертви и загуби
около 1000[2] убити и удавени от всички засегнати селища, неизвестен брой ранени, пребити, изнасилени и погинали от раните си, опожарени са двете църкви, училището в Kаварна и няколкостотин къщи в града и района, разсипана е църквата в Шабла, над 5000 българи стават бежанци
убити до 50[3], неивестен брой ранени и погинали от раните си
43.433333, 28.338889
Close
Башибозук, документална снимка от времето на Освободителната война 1877 – 1878 г.