австрийски композитор From Wikipedia, the free encyclopedia
Йохан Баптист Щраус (син) (на немски: Johann Baptist Strauß (Sohn)) е известен композитор, цигулар и диригент от Виена, Австрия, където много паметници са посветени на него.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.
Краля на валса оживен в „Щатпарк“, Виена в съседство до Курсалон Хюбнер
Син е на известния австрийски композитор Йохан Щраус (баща). Той предвижда за сина си бъдеще като държавен служител. Действително от 1841 Йохан учи счетоводство, но междувременно неговата майка Анна му позволява скришом от баща му да взема уроци по цигулка и теория на музиката. През октомври 1844 изнася своя първи концерт, който пожънва огромен успех. Прави турнета в Европа и Америка. След смъртта на баща си, застава начело на неговия оркестър и става диригент на „дворцовите балове“. През 1871 моли да напусне този пост, който е даден на брат му Едуард. Щраус композира само бална музика, която му спечелва прякора „Кралят на валса“.
През 1864 среща Жак Офенбах, който го окуражава да композира оперети, които обаче Щраус нарича „смешни“. На 10 февруари 1871 във Виена е премиерата на първата му оперета (Indigo und die 40 Räuber). През 1874 представя тази, която ще стане най-известната му оперета – „Прилепът“ (Die Fledermaus). Тя влиза в репертоара на операта „Театр ан дер Вин“ и до днес е единствената оперета, която се изнася там. Следва цяла серия от нови оперети, сред които „Една нощ във Венеция“ (Eine Nacht in Venedig). През 1876 получава позволение да построи жилище във Виена и по случай 40-годишнината от своя дебют получава виенско гражданство. През 1885 представя „Цигански барон“ (Zigeunerbaron), след което следват по-малко известни оперети. Неговата последна оперета „Виенска кръв“ е представена през 1899 г., след смъртта му. Композира общо 18 оперети и 145 валса.
Щраус се жени 3 пъти, няма деца. Първата му жена умира през 1878 г. След няколко седмици се жени за певицата Ернестине Хенриете Ангелика Дитрих, която изоставя през 1882 г. В католическа Австрия разводите не са позволени, заради което той се отказва от своето австрийско поданство и става поданик на Сакс-Кобурготското херцогство. През 1887 г. се жени в двореца „Кобург“ във Виена за Аделе Дойч.
Интересно е да се отбележи, че в благодарност за това предоставеното му поданство Щраус написва няколко произведения за членове на Сакс-Кобургското семейство (вкл. на кралица Виктория), от които 2 са посветени на българската княжеска двойка:
„Festmarsch“ (op. 452), марш в чест на Фердинанд I, княз български;
„Hochzeitsreigen“ (op. 453), валс за княгиня Мария Луиза, негова съпруга.
Най-близък до творчеството на Щраус се счита балканският композитор Йосиф Иванович (румънец от сръбски произход), известен с неговия валс „Дунавски вълни“, повлиян от Щраусовия валс „На хубавия син Дунав“.
Изложени са хронологично с дата на композирането или първото представление.
Оперети
„Индиго и Четиридесетте разбойници“, Indigo und die Vierzig Räuber, англ. Indigo and the Forty Thieves (10 февруари1871, „Театър ан дер Вин“, Виена)
„Карнавал в Рим“, Der Karneval in Rom, англ. The Carnival in Rome (1 март1873)
„Прилепът“, Die Fledermaus, англ. The Bat (5 април1874, „Театър ан дер Вин“, Виена)
„Калиостро във Виена“, Cagliostro in Wien, англ. Cagliostro in Vienna (27 февруари1875, Виена)
