Йозеф Добровски
основоположник на славистиката и кирилометодиевистиката / From Wikipedia, the free encyclopedia
Йозеф Добровски е чешки филолог, основоположник на славистиката като наука,[2] един от основоположниците на Чешкото национално възраждане. Член-кореспондент на Санктпетербургската академия на науките и на Пруската академия на науките. Йезуит.
Йозеф Добровски Josef Dobrovský | |
основоположник на славистиката и кирилометодиевистиката | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Бърно, Австрийска империя |
Погребан | Бърно, Чехия |
Религия | Католическа църква[1] |
Националност | чех |
Учил в | Карлов университет |
Семейство | |
Подпис | |
Йозеф Добровски в Общомедия |
Следва Философия и Богословие в Карловия университет. Изучава задълбочено арабски език, арамейски и староеврейски език.[3]
Йозеф Добровски оставя изключително по обем научно творчество. Всестранно подготвен филолог, той познава много добре общата история на славянството. Работи в областта на бохемистиката, изследва славянските езици, славянските азбуки, разделението на славянските езици, старобългарския език.[4]
Йозеф Добровски издава ранни славянски текстове и първи в славистиката прилага сравнителния метод в своите изследвания. Той предлага и отстоява идеята си за създаване на една обща наука, която да изучава езика, историята и литературата на славянските народи, а именно славянска филология, като в основата на тази комплексна наука той поставя старобългарския език, наричан от него lingua slavica. В този смисъл той е основополжник на кирилометодиевистиката.[5]
През 1792 г. Йозеф Добровски критикува Август Шльоцер, че отделя българския език от славяносръбския.[6]