Итало Звево
италиански писател и драматург / From Wikipedia, the free encyclopedia
Ѝтало Звèво (на италиански: Italo Svevo), псевдоним на Арон Хектор Шмиц (Aron Hector Schmitz), е италиански писател и драматург от еврейски произход. Тачен е като баща на съвременната италианска литература заради романите му „Един живот“ и „Застаряване“.
Итало Звево Italo Svevo | |
италиански писател | |
Роден | Арон Хектор Шмиц
19 декември 1861 г.
|
---|---|
Починал | 13 септември 1928 г. (66 г.)
|
Религия | . |
Националност | Италия |
Литература | |
Псевдоним | Italo Svevo |
Жанрове | роман, разказ, пиеса, есе |
Известни творби | „Съвестта на Дзено“ (1923) |
Повлиян | Лорънс Стърн, Фьодор Достоевски, Джеймс Джойс |
Семейство | |
Баща | Франц Шмиц |
Майка | Алегра Моравия |
Съпруга | Ливия Венециани |
Уебсайт | |
Итало Звево в Общомедия |
С централноевропейска култура, той взима своя псевдоним от двете култури – италианската и немската, които характеризират Триест – неговия роден град и които формират неговото образование.[1]
Като банков чиновник – дейност, с която е принуден да се занимава по икономически причини, той започва да пише статии и разкази. През 1892 г. пише първия си роман „Един живот“, последван от романа „Застаряване“ (1898) и най-известната му творба – романът „Съвестта на Дзено“ през 1923 г., която привлича вниманието на критиците. Обучен от френски писатели реалисти, от философията на Шопенхауер и писанията на Зигмунд Фройд, Звево въвежда аналитична визия за реалността в италианската литература, подложена на непрекъснато интериоризиране, винаги внимателна към движенията на съвестта. Изследването на несъзнаваното, често заимствано от иронията и гротеската, се превръща в главен герой на неговите творби. Творбите му винаги представят отрицателен герой, обхванат от „болест“, която е състояние на екзистенциална криза на общество, лишено от ценности.[2]