Италиански фолклор
From Wikipedia, the free encyclopedia
Италианският фолклор засяга множество форми на народната култура, включително видовете традиции, често предавани устно и касаещи знания, привички и обичаи, народни вярвания; митове, приказки, легенди и други разкази, свързани с измерението на фантастичното; детски песнички, броилки и поговорки; музика, песни и танци: всички се отнасят до конкретна географска област, до специфично население, до народните класи от селяни и планински обитатели, до повече от едно или до всички от тези определения. На територията на Италия различни народи са се сменяли един след друг във времето, всеки от които е оставял свои собствени следи в народното въображение.
Сред типичните традиции на популярната култура и фолклор на Италия са саграта, палиото, карнавалът, Ферагосто и Бефана. Историите са многобройни и често идват от християнизацията, дори тези за демони, които понякога се признават от християнската демонология. Терминът „фолклор“ може да се разбира и като наука или доктрина, която изучава традициите чрез изследвания и работи по темата.[1]