История славянобългарска
From Wikipedia, the free encyclopedia
„История славянобългарска“ (оригинално заглавие: Исторїѧ славѣноболгарскаѧ ѡ народѣ и ѡ цареи и ѡ стыхъ болгарскихъ и ѡ въсехъ деѧнїа ї битїа болгарскаѧ) е първото възрожденско произведение на българската историография, написано от Паисий Хилендарски в Хилендарския манастир и Зографския манастир[1] в периода 1760 – 1762 г. Нейният пръв препис е дело на Софроний Врачански (1765). Приема се символично за начало на Българското възраждане.
Quick Facts Автор, Създадена ...
История славянобългарска | |
Исторїѧ славѣноболгарскаѧ | |
Първа страница от черновата на Паисий на „Исторїѧ славѣноболгарскаѧ“ | |
Автор | Паисий Хилендарски |
---|---|
Създадена | 1762 Хилендарски и Зографски манастир[1], Света гора |
Първо издание | 1762 г. |
Оригинален език | смес от говорим български и черковнославянски[2] |
Жанр | Историография |
Вид | ръкопис |
Следваща | Многобройни ръкописни преписи |
бележки
| |
История славянобългарска в Общомедия |
Close