История на Корсика
From Wikipedia, the free encyclopedia
Историята на Корсика като 4-ти по големина средиземноморски остров (8778 кв. км или 3389 кв. мили – след Сицилия, Сардиния и Кипър) е уникална и силно повлияна от стратегическото местоположение на този остров в сърцето на Западното Средиземноморие и морската му сравнителна равноотдалеченост на само 12 км (7 мили) от Сардиния, на 50 км (30 мили) от остров Елба, на 80 км (50 мили) от крайбрежието на Тоскана и на 200 км (120 мили) от френското пристанище Ница.
Историята на Корсика е щателно проучена в края на 19 век от видния немски основоположник на геополитиката - Фридрих Ратцел в негова 25-странична монография посветена на Корсика и излязла през 1899 г. Ратцел определя острова като „планински в морето“ и своеобразен гръбначен стълб на Западното Средиземноморие, придавайки му значението на магнум опус на антропогеографията на този регион. По тази причина и най-вече поради релефа който изолира корсиканците, се обяснява уникалната история на острова и невъзмоността той да бъде поставен в течение на вековете трайно под чужда власт.
По тази причина културата на Корсика е изключително специфична и себична, а оттук е родом и Наполеон Бонапарт, прекарвайки на острова по-голяма част от живота си. Още през 1762 г. Жан-Жак Русо прозира в своя магнум опус за обществения договор, че един ден Корсика ще удивлява Европа, а това е точно 7 години преди да се роди Бонапарт.