Ирокези
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ирокезите (от френски: Iroquois) са група от индиански племена, населяващи района на Великите езера в Северна Америка, и обединени в политически съюз, известен под множество имена като „Ирокезка конфедерация“, „Петте нации“, „Шестте нации“, „Народът от Дългия дом“, „Лига на ирокезите“ и др. Тяхното самоназвание е „ходиношони“ (Haudenosaunee, Rotinonsionni на мокохски език, Akunęhsyę̀niˀ[2] на тускарорски), в буквален превод – „Народ от разширяващия се дом“.
Quick Facts Общ брой, По места ...
Ирокези | |
Общ брой | 75 000[1] |
---|---|
По места | Канада: 45 000[1] САЩ: 30 000[1] |
Език | английски, френски, мохокски, сенекски, онондагски, каюгски, онайдски, тускарорски |
Религия | Религия на Дългия дом, християнство |
Сродни групи | хурони, чероки, ленапе, шоуни и др. |
Ирокези в Общомедия |
Close
Първоначално Лигата на ирокезите е изградена от пет народа: мохок (Mohawk), онайда (Oneida), онондага (Onondaga), каюга (Cayuga) и сенека (Seneca). По-късно (1721 г.) към нея се включва шести народ: тускарора (Tuscarora).