Ирина Алегрова

Ирина Алегрова (на руски: Ирина Александровна Аллегрова) е руска певица, народна артистка на Русия (2010) с подписан от президента Дмитрий Медведев указ.^[1]

Ирина Алегрова Ирина Александровна Аллегрова
руска певица
Родена	20 януари 1952 г. (72 г.) Ростов на Дон, Руска СФСР, СССР
Музикална кариера
Стил	Поп музика
Инструменти	пеене
Глас	контраалт
Активност	1975 –
Лейбъл	Warner Music Russia, Jeff Records, Joint Recording Company, Kvadro-Disk
Семейство
Баща	Александър Саркисов
Съпруг	Георги Таиров (1971–1972) Владимир Блехер (1974–1979) Владимир Дубовицкий (1985–1990) Игор Капуста (1993–2001)
Деца	Лала
Уебсайт	irinaallegrova.ru Страница в IMDb
Ирина Алегрова в Общомедия

Биография

Ирина Алегрова е родена през 1952 г. в Ростов на Дон в артистично семейство. Баща ѝ Александър Саркисов^[2] е етнически арменец и на 17 г. взема артистичния псевдоним Алегров от италианското allegro („весел, радостен“), който става фамилия и на Ирина.^[3] В детството си тя живее в Баку в Азербайджан, където учи пиано и балет.

През 1972 г. ражда дъщеря си Лала, която оставя при родителите си след развода си, и на 22 г. се премества в Москва, започвайки певческа кариера. През 1987 г. става солистка на групата „Електроклуб“ и печели с нея първо място в конкурса „Златен камертон“ с песента „Три писма“. Излиза и първият диск с 8 песни на групата.

През 1990 г. Ирина Алегрова напуска група „Електроклуб“ и започва солова кариера. През 1994 г. излиза първият ѝ компактдиск и същата година е номинирана за „Най-добра поп-певица за 1992/1993 г.“ През 1995 г. излиза вторият ѝ диск, а през 1997 и албумът „Императрица“. През 2006 г. ѝ е присъдена наградата „Най-добра певица на Русия от арменски произход“.

Семейство

Ирина Алегрова има четири брака:^[4]

• с Георги Таиров от 1971 до 1972 г. – баскетболист, баща на дъщеря ѝ Лала;
• с композитора Владимир Блехер от 1974 до 1979 г.;
• с продуцента и бас китарист Владимир Дубовицкий от 1985 до 1990 г.;
• с танцьора Игор Капуста от 1993 до 2001 г.

Дискография

Студийни албуми

• 1992 — „Странник мой“
• 1994 — „Суженый мой...“
• 1994 — „Угонщица“
• 1996 — „Я тучи разведу руками...“
• 1997 — „Императрица“
• 1998 — „Незаконченный роман“
• 1999 — „Театр...“
• 2001 — „Всё сначала...“
• 2002 — „По лезвию любви“
• 2004 — „Пополам“
• 2005 — „С днём рождения!“
• 2007 — „Аллегрова 2007“
• 2010 — „Эксклюзивное издание“
• 2016 — „Перезагрузка. Перерождение“

Източници

1. Почётное звание присвоено указом Президента России № 67 от 15.01.2010
2. Саркисов-Аллегров Александр Григорьевич, bozaboza.ru.
3. Биография на Алегрова на официалния ѝ сайт // Архивиран от оригинала на 2008-08-25. Посетен на 2019-04-19.
4. Биография на Алегрова на официалния ѝ сайт // Архивиран от оригинала на 2008-08-25. Посетен на 2019-04-19.