Иризация
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ириза̀ция (от ст.гр.: ἶρις /ирис/ – „дъга“) – оптично явление, при което цветът на дадена повърхност се променя с промяна на зрителния ъгъл. Наблюдава се често по повърхността на сапунени мехури, при някои животни и някои минерали. Иризацията се дължи на интерференция и дифракция на светлината при многократни отражения в тънки полупрозрачни слоеве на съответната повърхност.[1]