Ираклиева династия

Ираклиевата династия (на гръцки: Δυναστεία του Ηρακλείου) е владетелска династия във Византия, чиито представители управляват империята в периода 610 – 695 г. и 705 – 711 г. Изгряват на политическата сцена като управители на Картагенския и Равенския екзархат.^[1]

Първият член на династията вероятно е произлизащият от Армения военачалник Ираклий Старши, баща на император Ираклий и екзарх на Картаген, който по-късно детронира узурпатора Фока.^[2]

Последният представител на династията е Тиберий, син и престолонаследник на Юстиниан II, който е убит едва шестгодишен – през 711 г.

Членове на династията

• Ираклий (610 – 641)
• Константин III (641)
• Ираклеон (641)
• Констант II (641 – 668)
• Константин IV Погонат (668 – 685)
• Юстиниан II Ринотмет (685 – 695, 705 – 711)

Източници

1. John F. Haldon: The Empire That Would Not Die. The Paradox of Eastern Roman Survival, 640 – 740. Harvard University Press, Cambridge (Massachusetts) 2016.
2. FAMILY of EMPEROR HERAKLEIOS 610-711 // Foundation for Medieval Genealogy. Посетен на 2 августа 2016. (на английски)