Инокентий III
From Wikipedia, the free encyclopedia
Инокентий III е папа на Римокатолическата църква от 1198 г.[1] Светското му име е Джовани Лотарио, граф ди Сени, роден през 1160 или 1161 г., умира през 1216 г. Той успява да реформира Римската курия, възстановява и усилва авторитета на Папската държава, усилено работи по организацията на кръстоносните походи, бори се с ересите в Италия и Южна Франция. Инокентий III успява да формулира солидна доктрина на папската власт. Понтификатът му е връхната и същевременно най-чистата проява на средновековното папство. Той издига службата си до полубожествена и определя мястото на папата между Бог и човек – над човека, но под Бог, с което въвежда и титула „Христов заместник“. Неговото поведение на европейската политическа сцена става наръчник за бъдещите папи. През 1215 г. провежда Четвъртия латерански събор, който въвежда множество реформи[1].
Инокентий III | |
римски папа | |
Понтификат | |
---|---|
8 януари 1198 г. – 16 юли 1216 г. | |
Рождено име | Джовани Лотарио, граф ди Сени |
Предшественик | Целестин III |
Наследник | Хонорий III |
Роден | 22 февруари 1160 г. |
Починал | Перуджа, Италия |
Инокентий III в Общомедия |