Императорска провинция

Императорската провинция е римска провинция, на която римският император е номинално управител, който назначава свой наместник висш сенатор за легат (Legatus Augusti pro praetore), който трябва преди това да е бил вече консул или претор. Службата на фактическия управител трае от две до четири години.

Римските провинции при Траян (117 г.)

По времето на император Август римските провинции се делят на императорски и сенатски провинции (provinciae publicae), на които Сенатът назначава управителите.

През 14 г. следните римски провинции са императорски:

• Aegyptus, Египет
• Alpes Cottiae, Котски Алпи
• Alpes Graiae, Alpes Poeninae, Пенински Алпи
• Alpes Maritimae, Приморски Алпи
• Britannia, Британия
• Dalmatia, Далмация
• Galatia, Галация
• Gallia Aquitania, Галия Аквитания
• Gallia Belgica, Галия Белгика
• Gallia Lugdunensis, Лугдунска Галия
• Germania inferior, Долна Германия (първо като военен район, по-късно като провинция)
• Germania superior, Горна Германия (първо като военен район, по-късно като провинция)
• Hispania Tarraconensis, Тараконска Испания
• Iudaea, Юдея
• Lusitania, Лузитания
• Lycia et Pamphylia, Ликия и Памфилия (до 165, след това сенатска провинция)
• Noricum, Норик
• Pannonia, Панония
• Raetia, Реция
• Syria, Сирия
• Thracia, Тракия

По-късно се съставят:

• Achaea, Ахая, Macedonia, Македония и Moesia, Мизия (от 15 до 44 са заедно императорска провинция, след това само Мизия)
• Cappadocia, Кападокия (18)
• Mauretania Caesariensis (40)
• Mauretania Tingitana (40)
• Epirus, Епир (67)
• Cilicia, Киликия (102)
• Arabia Petraea, Камениста Арабия (106)
• Dacia, Дакия (106)
• Numidia, Нумидия (198/9)

Литература

• Werner Eck, Provinz. Ihre Definition unter politisch-administrativem Aspekt. In: ders: Die Verwaltung des römischen Reiches in der Hohen Kaiserzeit. Bd. 2. Reinhardt, Basel 1998, ISBN 3-7245-0962-6, S. 167–185.