![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d0/Eastasia_lights.jpg/640px-Eastasia_lights.jpg&w=640&q=50)
Икономика на Северна Корея
From Wikipedia, the free encyclopedia
Северна Корея е еднопартийна държава със затворена планова икономика, фокусирана върху тежката промишленост и земеделието.[1]
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d0/Eastasia_lights.jpg/640px-Eastasia_lights.jpg)
След края на Корейската война, особено през 60-те и 70-те години, севернокорейската икономика се обвързва с пазарите на Китай и СССР.[1] През 1960 г. Ким Ир Сен и други членове на Висшия съвет на Корейската работническа партия насърчават т.нар. „ръководство на място“, вследствие на което е разработен и т.нар. метод за материално и морално стимулиране „чхънсан-ри“.[2] Благодарение на него производителността на заводските предприятия, стопанствата и фабриките се увеличава значително.
След разпада на СССР и Източния блок КНДР загубва гарантираните си пазари там, заедно с възможността да внася технологии и ресурси на „приятелски цени“. Този икономически шок и последвалите природни бедствия оказват сериозен удар върху инфраструктурата на страната, парализирайки както промишленото, така и земеделското производство. Електроразпределителната мрежа бива разкъсана, а системата за разпределяне на стоки за населението рухва напълно. Така през 90-те години страната изпада в тежка икономическа криза, а стотици хиляди жители загиват от глад и болести. За да се запази съществуването на режима, Ким Чен Ир провежда крайна милитаризация и ускорява разработването на ядрено оръжие, като същевременно прокарва частични реформи с пазарна насоченост. Поради благоприятното географско положение, наличието на добре обучена, грамотна и млада работна ръка, икономиката вероятно може да расте годишно с 6 – 7% при „подходящи икономически реформи и правилен подход“.[3]