Изкопаемо гориво
From Wikipedia, the free encyclopedia
Изкопаемо гориво е вид гориво, образувано при трансформацията на фосилизирани останки на мъртви растения и животни[1] под въздействието на повишена температура и налягане под земната повърхност.[2] Възрастта на тези организми обикновено е милиони години, като в някои случаи надхвърля 650 милиона години.[3]
Характерно за изкопаемите горива е високото съдържание на въглерод и въглеводороди. Включват разнородни материали: от газове с ниско съотношение на въглерод към водород като метана, през течния нефт, до твърди материали, съставени от почти чист въглерод, като антрацита. Метанът може да се намери самостоятелно във въглеводородните полета, свързани с петрола, или под формата на метанов хидрат. Изкопаемите горива са се формирали от вкаменените останки на мъртви растения[4] в резултат на действието на топлината и налягането в земната кора в продължение на милиони години.[5] Биогенната теория за произхода на изкопаемите горива е въведена за първи път от Георг Агрикола през 1556 г. и по-късно през XVIII век е подкрепена от Михаил Ломоносов.
По оценки на американската Служба за енергийна информация, през 2007 година изкопаемите горива са източник на 86,4% от потребяваната енергия в света (нефт - 36,0%, каменни въглища - 27,4% и природен газ - 23,0%).[6] През 2006 г. енергията, добита от други източници, различни от изкопаемите горива, е както следва: хидроенергия - 6,3%, ядрена - 8,5% и друг вид (геотермална, слънчева, енергия на приливите и отливите, вятърна, дървесна, енергия, добита от изгарянето на битовите отпадъци) около 0,9%.[7] Ръстът на световното потребление на енергия възлиза на около 2,3% годишно.
Изкопаемите горива са източник на невъзобновяема енергия поради факта, че темпът на изразходване на натрупаните ресурси е значително по-голям от скоростта им на образуване. Производството и употребата на изкопаеми горива пораждат екологични проблеми. От края на XX век човечеството насочва действията си към създаване на възобновяеми източници на енергия, за да отговори на увеличените си енергийни нужди.
Изгарянето на изкопаеми горива произвежда около 21,3 милиарда тона въглероден диоксид (CO2) годишно, но е изчислено, че природните процеси могат да абсорбират около половината от това количество. Така се получава нетно увеличение на изхвърления в атмосферата въглероден диоксид от 10,65 милиарда тона годишно.[8] Въглеродният диоксид е един от парниковите газове, които допринасят за глобалното затопляне. Това води до повишаване на температурите на Земята и е причина за отрицателните ефекти от промяната на климата.