Иван III
From Wikipedia, the free encyclopedia
Иван III Василевич Велики (на руски: Иван III Васильевич Великий) е велик княз на Московското княжество от 1462 до 1505 г. Той успява да присъедини към Московското княжество почти всички великоруски области, поставяйки основите на днешна Русия. Възползвайки се от разпадането на Златната орда, Иван III слага край на продължилата два и половина века зависимост на руските земи от монголите.
Иван III Иван III Васильевич Великий | |
Велик княз на Москва | |
Роден | |
---|---|
Починал | 27 октомври 1505 г. (65 г.)
|
Погребан | Тверски район, Русия |
Управление | |
Период | 1462 – 1505 |
Предшественик | Василий II Тъмни |
Наследник | Василий III |
Герб | |
Семейство | |
Род | Рюриковичи |
Баща | Василий II |
Съпруга | София Палеологина (1472) |
Деца | Василий III Елена Ивановна |
Иван III в Общомедия |
Женен за София Палеологина – племенница на последния византийски император, Иван III поставя и началото на имперските претенции на Русия. Той включва в герба си двуглавия орел на Източната империя, а на запазен негов печат от края на управлението му използва титлата „Иван, по божия милост господар на цяла Русия и велик княз владимирски и московски, и новгородски, и псковски, и тверски, и угорски, и вятски, и пермски, и български“. В отделни документи той се нарича дори цар.