български издател From Wikipedia, the free encyclopedia
Иван Кузманов Божинов е български просветен деец, книжар, печатар и издател от Македония.[1][2]
| Иван Божинов | |
| български издател | |
 | |
| Роден |
1860 г.
|
|---|---|
| Починал | 1927 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Семейство | |
| Деца | Никола Божинов |
| Иван Божинов в Общомедия | |
Иван Божинов е роден в 1860 година в град Дебър, тогава в Османската империя. След Руско-турската война се преселва в Свободното Княжество и се установява във Видин. Участва в Сръбско-българската война в 1885 година и е награден с орден „За храброст“. Заедно с книжаря хаджи Михаил Костенцев става пътен книжар и разпространява български книги, предимно издавани от Христо Г. Данов. Открива печатница и книжарница в Лом, която отваря клонове в Оряхово и Видин. Издава като първа книга „Злочеста Лиза“ на Николай Карамзин в 1884 година.[1]
Около 1886 година се мести в София и на улица „Солунска“ № 30 открива печатница и книжарница „Светлеум“. В 1896 година отваря и клон на „Алабин“. Работи заедно със синовете си Никола (1901 – 1979) и Спас Божинови, които наследяват дейността му.[1]
В печатницата му са печатани вестниците „Глас македонски“ (1893 – 1898),[3] „Вардар“ (1898),[4] „Автономия“ (1898 – 1902),[5] „Борба за свободата на Македония и Одринско“ (1899),[6] „Дело“ (1901 – 1902)[7] и много други.
От 1892 до 1894 година е отговорен редактор на списанието на Младата македонска книжовна дружина „Лоза“, което се стреми към налагане на повече западнобългарски елементи в българския книжовен език.[8] Редактор-отговорник е на списанието за наука, литература и домакинство „Свят“ (1893 – 1905).[1][9] От 1905 до 1907 година редактира и издава вестник „Дебър“, орган на българската емиграция от Дебърско.[10]
Участва в дейността на Македонската организация. От 15 до 21 юни 1897 година е делегат на Четвъртия македонски конгрес от Бургаското,[11] а от 1 до 5 май 1899 година на Шестия македонски конгрес от Белоградчишкото македонско дружество.[12]
В 1897 година пише и публикува брошурата „Арменското клане в Цариград е пятно за 19 век“, посветена на Арменските кланета. Съставител е на „Българско календарче“ (1885 – 1902), „Календарче България“ (1894 – 1926), „Календарче Вардар“ (1894 – 1926), „Голям вечен календар за 400 г.“ (1912), на песпопойки и на сборници с народни приказки.[1]
След погрома на България в Междусъюзническата война в 1913 година и загубата на родната му Македония, пише и издава брошурата „Стремежите на руската дипломация“, 1914.[1]
След освобождението на родния му град през 1915 година от българската армия по време на Първата световна война Божинов става председател на тричленната комисия на Дебър в 1916 - 1918 година.[13] Другите двама члена на комисията са Наум Бояджиев и Христо Тодоров.[14]
Племенникът му Кръстьо П. Божинов е участник в македоно-одринското революционно движение.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
