община в област Хасково From Wikipedia, the free encyclopedia
Община Ивайловград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.
Ивайловград (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Хасково |
Площ | 814.14 km² |
Население | 6 414 души |
Адм. център | Ивайловград |
Брой селища | 50 |
Сайт | www.ivaylovgrad.bg |
Управление | |
Кмет | Диана Овчарова (ГЕРБ; 2011) |
Общ. съвет | 13 съветници
|
Общината е разположена в южната част на област Хасково. С площта си от 814,137 km2 е най-голямата сред 11-те общини на областта, което съставлява 14,71% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
Релефът на общината е хълмист и ниско планински, като територията ѝ изцяло попада в най-източните и най-ниски части на Източните Родопи.
В централните части на община Ивайловград от северозапад на югоизток с почти цялата си площ се простира ридът Сърта. Билото му е широко, заравнено и заето от денудационна равнина, като на запад достига до 800 m и тук, на 2 km югозападно от село Попско се издига най-високата му точка връх Сърта 812,3 м. На изток билото постепенно се понижава до 300 – 350 m, като най-източните му части едва достигат 200 m на гръцка територия. Северните му склонове са по-къси, по-стръмни и дълбоко разчленени от десните притоци на Арда, а южните са по-дълги, широки и полегати, нарязани от плитките долини на левите притоци на Бяла река. Източната му ниска част се разделя на две части – северна и южна от долината на Атеренска река (Армира, десен приток на Арда). Изграден е от гнайси, амфиболити, шисти, мрамори, гранити, андезити, пясъчници и варовици.
Западно от рида Сърта в пределите на общината попадат най-източните части на друг източнородопски рид Ирантепе (Ирански рид). На 1 km северно от село Белополци се намира връх Батаклъка 732,9 m – най-високата точка на рида на територията на община Ивайловград.
В най-южната част на община Ивайловград, по границата с Република Гърция се простират крайните източни ниски части на рида Мъгленик. В него при гранична пирамида № 160 се издига най-високата точка на цялата община – 924,5 m н.в.
В крайната югозападна част на общината, в землищата на селата Горско и Казак, между Бяла река на запад и север и десният ѝ приток река Зърненица на изток са разположени най-северните части на рида Черна планина (Карадаг), северно разклонение на рида Мъгленик. Най-високата му точка в пределите на общината от 608,1 m се намира на 2 km южно от село Горско, на границата с община Крумовград.
Най-ниската точка на община Ивайловград от 52 m н.в. се намира в коритото на Луда река, на границата с Република Гърция.
В северната част на общината протича част от долното течение на река Арда. При село Ламбух на нея е изградена преградната стена на големия язовир Ивайловград, като в пределите на общината попада негова „долна“, тясна част заемаща цялото протежение на „удавения“ от водите на язовира Камилдолски пролом на река Арда.
През източната част на общината протича Атеренска река (35 km, на българска територия 20 km, десен приток на Арда) с горното и част от средното си течение. Тя извира на 569 m н.в. от извор-чешма в бившия стопански двор на село Черни рид, в рида Сърта. Тече в източна посока в тясна и плитка долина. След пресичането на шосето Ивайловград – Мандрица долината ѝ се разширява, източно от село Драбишна напуска пределите на България и навлиза в Гърция.
В най-югоизточната част на общината на протежение от 20,2 km, от които 14,7 km по границата с Република Гърция протича част от средното течение на Луда река (десен приток на Марица в Гърция). Нейният най-голям приток е Бяла река (69,6 km). Тя извира под името Коджадере на 660 m н.в. от рида Мъгленик, на 2,2 km южно от село Черничево, община Крумовград. Първите около 15 km тече в северна посока в дълбока и гъсто залесена долина между ридовете Ирантепе на запад и Черна планина на изток. На 3,6 km североизточно от село Тинтява, община Крумовград прави остър завой на югоизток и долината ѝ става асиметрична – със стръмни десни склонове и полегати леви. В района на село Гугутка има малко долинно разширение, след което долината ѝ отново се стеснява и започват красивите меандри на Бяла река със стръмни скалисти брегове. Те са част от едноименната защитена територия с площ от 1532 ха[1]. След село Долно Луково реката завива на североизток, като меандрите ѝ стават по редки и с по-голям радиус. Северно от село Мандрица долината на реката значително се разширява, при село Одринци завива на изток и на 2,7 km източно от селото се влива отляво в Луда река на 52,5 m н.в.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 6426 | 100,00 |
Българи | 4739 | 73,75 |
Турци | 412 | 6,41 |
Цигани | 54 | 0,84 |
Други | 37 | 0,58 |
Не се самоопределят | 123 | 1,91 |
Неотговорили | 1061 | 16,51 |
Общината има 51 населени места с общо население от 5161 жители към 7 септември 2021 г.[3]
Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Бели дол | 1 | 8,258 | Дере кьой | Конници | 86 | 20,503 | Спахалар |
Белополци | 295 | 23,340 | Акча алан | Костилково | 1 | 25,578 | Чекердекли |
Белополяне | 96 | 15,728 | Ак алан | Ламбух | 14 | 34,498 | |
Ботурче | 3 | 26,549 | Куфалар | Ленско | 10 | 7,666 | Кетенли |
Брусино | 2 | 5,126 | Брусаджик | Мандрица | 34 | 27,148 | |
Бубино | 7 | 16,132 | Юнуз Виран | Меден бук | 37 | 40,498 | Балджи бук |
Бялградец | 33 | 1,806 | Акча хисар | Нова ливада | 7 | 1,294 | Ени чаир |
Ветрушка | - | 6,597 | Арфатчи кьой | Одринци | 1 | 10,501 | Халачли |
Вис | 12 | 5,445 | Вис кьой | Орешино | 19 | 16,184 | Козлуджа |
Глумово | 10 | 3,029 | Солуклар | Пашкул | 4 | 7,612 | Топузлар |
Гнездаре | - | - | Юваджилар, в з-щето на с. Гугутка | Планинец | 51 | 5,311 | Джебилер |
Горно Луково | 2 | 12,380 | Горно Суванлии | Плевун | 113 | 27,190 | Пелевун |
Горноселци | 6 | 29,783 | Горно юбрю ерен | Покрован | 62 | 25,843 | |
Горско | - | 6,477 | Дах кьой | Попско | 35 | 26,695 | Попово |
Гугутка | 76 | 25,248 | Арнаут кьой | Пъстроок | 36 | 6,607 | Алагьозлер |
Долно Луково | 45 | 18,223 | Долно Суванлии | Розино | 38 | 12,323 | Гюллер кьой |
Долноселци | 1 | 9,981 | Долно юбрю ерен | Сборино | - | 2,860 | Джумая кьой |
Драбишна | 54 | 10,103 | Свирачи | 255 | 18,505 | Зорназан | |
Железари | 20 | 13,193 | Демирджилер | Сив кладенец | 4 | 8,632 | Гьокче бунар, Висок бунар |
Железино | 242 | 22,052 | Демирлер | Славеево | 175 | 10,400 | Гайдахор |
Ивайловград | 2980 | 46,117 | Орта кьой | Соколенци | 8 | 7,195 | Дуванджи кьой |
Казак | 11 | 17,404 | Казаклъ | Хухла | 30 | 22,928 | |
Камилски дол | 41 | 45,018 | Деве дере | Черни рид | 28 | 12,543 | Кара тепе |
Карловско | - | 87,172 | Карлово | Черничино | 11 | 18,913 | Чаир |
Кобилино | 73 | 25,508 | Атерен | Чучулига | 13 | 19,504 | Аптараман кьой |
Кондово | 79 | 3,537 | Мюселим | ОБЩО | 5161 | 814,137 | 1 населено място е без землище |
През общината преминават изцяло или частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 147,9 km:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.