Знакът е отделна, конкретна единица на значението в семиотиката. Той се дефинира като „нещо, което представя друго нещо за някого в някакъв аспект и степен“[1][2] Знаците могат да бъдат думи, образи, жестове, миризми, вкусове, текстури, звуци, тоест всички начини, по които информация може да бъде прокомуникирана като съобщение от разумен изпращач към получателя на съобщението.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Знак.
Природата на знака е дълго дискутирана във философията. Първоначално в лингвистиката и по-късно семиотиката, има две основни школи на мисълта: едната предполага, че знаците са ‘диадични’ (тоест се състоят от две части), а другата поддържа мнението, че знаците са интерпретирани чрез рекурсивен модел на триадни отношения (тоест в три части).
Могат да бъдат разглеждани два типа знаци – естествени и изкуствени. Към естествените се причисляват симптомите, а към изкуствените – сигналите (като светофара например) и символите (ордени). За истински знаци обаче се считат тези, при които липсва сходство между форма и значение.
Основни
Типични свойства на знаците са:
- двустранна единица – съществува т. нар. план „изразяване-значение“
- носят информация
- социалност – знаците са създадени от обществото и са за обществото
- обобщават различни предмети и явления
- носят значимост, която не е абсолютна
Други
От гледна точка на формата, знаците имат три свойства:
- материалност – знакът трябва да бъде възприет от сетивния орган
- линейност – знаците трябва да могат да се простират във времето и пространството
- възпроизводимост – знаците не се създават наново, а се възпроизвеждат
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
