политическа партия в България From Wikipedia, the free encyclopedia
Партия „Зелено движение“ (преди „Зелените“) е българска зелена политическа партия, учредена на 18 май 2008 г. в София.
Тази статия е за партията, основана през 2008 г.. За партията, основана през 1989 г. вижте Зелена партия (България). | Зелено движение | |
_Logo.svg){kind=logo} | |
| Ръководител(и) | Тома Белев Даниела Божинова |
|---|---|
| Основана | 18 май 2008 г. |
| Седалище | бул. „Сливница“ 257 |
| Член на | ЕЗП, ДБ, ПП-ДБ |
| Идеология | Зелена политика |
| Полит. позиция | център |
| Група в ЕП | Зелените – Европейски свободен алианс |
| Цветове | Зелено Бяло |
| Парламент | 3 / 240
|
| Европарламент | 0 / 17
|
| Столичен общински съвет[1] | 1 / 61
|
| Общински съвет Пловдив[2] | 1 / 51
|
| Сайт | www.zelenite.bg |
| Зелено движение в Общомедия | |
Самоопределя се като:
| „ | Сдружение от личности, които приемат морално-етичните принципи за опазване на околната среда, природа и културно-историческо наследство, утвърждаването и спазването на човешките права, парламентарното държавно управление с разширяване на пряката демокрация, либералните икономически принципи, отстояването на идентичността на българската нация, култура и традиции.[3] | “ |
„Зелено движение“ са пълноправен член на Европейската зелена партия (ЕЗП) от 12 май 2013 г.[4]
Партията се бори, според своя устав, за „защитата на околната среда и запазването на природата като постоянна действаща доктрина и приоритет в настоящото и бъдещото устойчиво развитие на държавата и гражданското общество.“[3]
На учредителната конференция на партията участват над 500 делегати. За съпредседатели на партия Зелените са избрани: Андрей Ковачев, Деница Петрова, Петко Ковачев. Решението за първоначална регистрация на партията е от 4 ноември 2008 г.[5]
Скоро сред учредяването си, партията придобива със статут на наблюдател (англ. observer) в ЕЗП,[6] от съвета на ЕЗП в Малмьо през 2009 г.[7]
„Зелено движение“ са пълноправен член на Европейската зелена партия (ЕЗП) от 12 май 2013 г.[4]
През 2019 г. ПП Зелените променя своето наименование на „Зелено движение“, а промяната е регистрирана в съда на 4 юни 2019 г.[8] Решението за преименуване е взета от Националната събрание на партията на 21 април 2019 г. и е продиктувано от нуждата за отличимост на наименованието след съдебен спор пред ВКС.[9]
На 12 май 2009 Зелените внасят документи за регистрация на партията за участие в изборите за членове на Европейския парламент. Регистрацията е потвърдена от ЦИКЕП.[10] Партията успешно преодолява бариерата, поставена на 31 март 2009 г. от управляващите партии в Народното събрание, чрез промяната на Закона за европейските избори, когато депозитът за участие в изборите е увеличен от 15 хил. лв. на 50 хил. лв. ПП Зелените успява да събере сумата от 50 хил. лв. за депозит за участие в изборите изцяло с дарения от граждани в кампания, проведена както по интернет, така и с изнесени щандове в различни градове в страната.[11]
Програмата Зелените при изборите за ЕП се фокусира върху природозащитни каузи като съхраняване на дивата природа и биоразнообразие в Европа. Намаляване на обезлесяването и съвместни действия за опазване и устойчиво ползване на горите в Европа; предотвратяване на замърсяването на въздуха, почвите и водите и ефективно налагане на тежки санкции за фирмите замърсители с въвеждане на нови, по-строги и изчерпателни директиви. Стимулирането на зелената икономика намира място в програмата чрез развитие на биологичното земеделие и производството на биопродукти; подкрепа за българските фермери, произвеждащи качествени и чисти храни; осигуряване енергийната независимост на отделните домакинства и общности; европейски инвестиции за енергийна ефективност, природосъобразна и безопасна енергия от ВЕИ; създаване на нови „зелени“ работни места, основани на развитие на чисти технологии, устойчив туризъм и горско стопанство, биологично земеделие. Силно присъствие в заемат основни човешки права и социални права, като премахване на всички форми на дискриминация и нетолерантност; осигуряване на добро качество на живота на гражданите и защита от социална изолация; ефективно опазване на общественото здраве и осигуряване на качествена и достъпна здравна помощ; достъп до качествено образование и възможности за обучение през целия живот.
Водач на листата от кандидати за членове на Европейски парламент е Андрей Ковачев, биолог и природозащитник, бивш Председател на сдружение за дива природа „Балкани“. В листата личат имената на неколцина изявени общественици:[12][13]
Резултатите от изборите за представители в ЕП показват общо 18 444 гласа подадени за „Зелените“, или 0,72 % от гласовете, което е недостатъчно за получаване на мандат за излъчване на представител.[19]
На 5 юли 2009 Зелените внасят документи за регистрация на партията[20] за участие в парламентарните избори в България 2009. Регистрацията е потвърдена от ЦИК.[21] Партията успешно преодолява бариерата, поставена от управляващите партии в Народното събрание, чрез промяната на Закона за изборите за народни представители, когато депозитът за участие в изборите е увеличен на 50 хил. лв. Подобна на изборите за Европейски парламент ок. месец по-рано, ПП Зелените успява да събере сумата от 50 хил. лв. за депозит за участие в изборите изцяло с дребни дарения от граждани в кампания, проведена както по интернет, така и с изнесени щандове в различни градове в страната.[20]
Програмата за парламентарните избори следва подобни приоритети като платформата на Зелените в изборите за ЕП (вж. по-горе). Трите основни приоритета на Зелените са:[22]
Резултатите от парламентарните избори през 2009 показват общо 21 704 подадени за „Зелените“, което е повишение спрямо изборите за ЕП само месец по-рано. Процентното участие обаче е по-ниско и то е 0,52 % от гласовете, поради повишената избирателна активност на парламентарните избори и което е недостатъчно за получаване на мандат за излъчване на представител на Зелените в НС.[23]
Мажоритарни кандидати на Зелените са издигнати в 28 от общо 31 избирателни района. Мажоритарният вот на Зелените събира общо 25 652 гласа.[24]
Зелените участва в местните избори през 2011 г. самостоятелно или в местни коалиции, като успяха да спечелят места за 6 общински съветника (4 от листи на ПП Зелените, 2 – от коалиции с участието на Зелените). Партията самостоятелно получава по два мандата за общински съветници в Луковит,[25] по два в Трявна.[26] В Добрич в коалиция с Движение „Гергьовден“ реализират един мандат за общински съветник, от общо два мандата за коалицията „Граждани в повече“.[27]
Както и при изборите за ЕП и НС през 2009, Зелените започнаха кампания по улиците на страната за покриване изискванията за регистрацията за парламентарните избори през 2013 г. – 7000 подписа и 10000 лв. депозит за участие.[28] Зелените са успешно регистрирани от ЦИК за участие в изборите, след кампания по събиране на дребни дарения и подписи на щандове в много градове,[29][30] в течение на която лицата на Зелените не крият критиките си към системата за събиране и проверка на подписите от страна на ЦИК и ГРАО.[31]
Партията регистрира кандидати във всички избирателни райони, с изключение на Добрич. Зелените се представят по-добре от предходните парламентарни избори през 2009 г., като е една от двете партии, която успява да повиши подкрепата си като брой гласове. За Зелените са подадени общо 26 520 гласа или 0,75% от валидните бюлетини.[32] Този резултат е недостатъчен за излъчване на представители в XLII НС.
За изборите за членове на ЕП през 2014 г. Зелените издигат листа, водена от гражданската кандидатура на Атанас Чобанов, известен разследващ журналист, разследващ незаконното строителство по Българското Черноморие и основател на сайта Биволъ. Листата събира 0,56 % от гласовете в изборите или 12 547 при много ниска обща избирателна активност.[33]
Кампанията за местните избори през 2015 г. е по-успешна. Зелените печелят 2,06 % от гласовете за общински съветници в София и са представени в Столичния общински съвет с един съветник – Иван Велков.[34][35] С подкрепата на партията е избран кмета на община Горна Малина, независимия кандидат Ангел Жиланов, чиято програма е превръщането на Горна Малина в „зелена община“,[36] както и един общински съветник.[37] Двама общински съветници са избрани в Община Асеновград с листата на Зелените самостоятелно.[38] В Луковит са избрани трима общински съветници.[39] В Радомир са избрани двама общински съветници.[40]
С подкрепата си за местни граждански активисти или участие в местни коалиции, Зелените успяват да реализират избор на общински съветник в Хасково (МК Сряда 7),[41][42] един съветник в Тополовград (МК Възраждане),[43] двама съветници в Сливен,[44] един съветник в Силистра.[45]
Заедно с Движение „Да, България!“ и ДЕОС се коалира, за да участва в изборите. Коалицията получава 101 217 гласа или 2,88% от гласувалите, поради което не влиза в Парламента.
Макар и в процес на промяна на името, ПП Зелените участва в изборите в коалиция Демократична България – Обединение“ (ДБО), заедно с ДСБ и ПП Движение „Да, България!“.
ПП Зелено движение определя своите представители в общата коалиционна листа на обединение с онлайн гласуване на Националния съвет, резултатите от което са обявени на 22 февруари 2019. Техен фаворит е биофермерът Албена Симеонова, следвана от учителя от „Заедно в час“ и зам.-директор на столично училище Росен Богомилов, еколога Тома Белев, музиканта Васил Гюров и Даниела Божинова – изследовател на електоралната демокрация, политическите права и референдумите.[9][46]
На националното събрание на Зелено движение през 28 септември 2020 г. се гласува за „явяване на предстоящите парламентарни избори заедно с останалите двама членове на Демократична България“, както и отказ от „коалиция, с която и да е от политическите сили, представени в сегашното Народно събрание“.[47]
На изборите коалицията привлича 302 270 гласоподаватели и реализира 27 депутатски мандата в XLV народно събрание, от които Зелено движение е представено от 4-ма народни представители.
| Година | Гласове брой | Разлика | Гласове % | Разлика % | Представители | Място в управлението |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 2009 пропорционални | 21 704 | - | 0,52 % | - | 0 | Извънпарламентарна опозиция |
| 2009 мажоритарни | 25 652 | - | - | - | 0 | Извънпарламентарна опозиция |
| 2013 | 26 520 | + 4816 | 0,75 % | + 0,23 % | 0 | Извънпарламентарна опозиция |
| 2014 | 19 990 | - 6530 | 0,61 % | – 0,14 % | 0 | Извънпарламентарна опозиция |
Бургаският активист на Зелените Даниела Божинова e един от инициаторите и основните критици на петролопровода „Бургас – Александруполис“ и радетел за организирането на местни референдум, който да реши съдбата на спорния проект.[48] Усилията на гражданските активисти и местната организация на Зелените дават резултат и в началото на 2009 г. общините Созопол, Бургас и Поморие се провеждат местни референдуми за реализирането на нефтопровода. Зелените активно агитират срещу проекта „Бургас – Александруполис“.[49] През май 2009 г. в Община Поморие се провежда референдум, на който 98,97% от общо гласувалите се обявяват срещу изграждането на „Бургас – Александруполис“.[50] Подобни са резултатите и в останалите черноморски общини.
Зелените заемат активна роля в проведения през 2013 година Национален референдум за или против развитието на ядрена енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена мощност. Законът прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление не предвижда изрично регистриране на партии за застъпване на позиции в референдуми, препраща към Избирателния кодекс. Въпреки това, ЦИК не приема процедури и формуляри за регистрации на партии за участие в кампаниите за национален референдум.[51]
Съвместно с браншовата организация на производителите на фотоволтаична енергия от соларни панели, както и с коалиция от антиядрено настроени НПО „БелеНЕ“, Зелените сформират инициативен комитет, застъпващ алтернативната теза „против“ в референдума. Инициативният комитет прави неуспешен опит за регистриране на инициативен комитет, който да защитава позицията „не“ в насрочения за 28 януари национален референдум за ядрената енергетика. В опит да изпълнят изискването за представяне на подписка от поне 7000 избиратели, Зелените предоставят подписка от 7315, но след проверка в ГРАО коректни се оказват едва 6252, което става причина Централната избирателна комисия да откаже регистрация. Допълнителен срок не е предоставен от ЦИК и събраните допълнителни близо 2000 подписа са изгорени публично пред сградата на ЦИК от представители на инициативния комитет. Върховният административен съд потвърждава невалидността на представената подписка и непредставянето на допълнителен срок.[52][53]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
