начин на хващане From Wikipedia, the free encyclopedia
Захватът е бутането или свиването и захващането на определен предмет от елементите на ръката.
Захватите според движенията на ръката (китка и пръсти) могат да бъдат разделени на две основни групи. [1][2]
Нехватателни движения – при тях китка и пръсти са в постоянно активно движение – например, писане на компютър, чистене на ориз, свирене на музикален инструмент, бутане или държане на предмет и пр.
Хватателни движения – при тях предмети с различна форма биват фиксирани от длан и пръсти. Авторът ги разделя на три подтипа – сграбчващи, върхови и странични.
Сграбчващи
цилиндричен – задържане на чаша – палец и пръсти не се застъпват при този захват.
сферичен – задържане на топка или други сферични предмети.
юмручен – пръстите обхващат тънък предмет и палеца лежи върху тях.
тип кука – употреба само на дисталните фаланги без палец като за носене на чанта и пр.
Върхови
върхов – захват с палец и показалец (при задържане на игла, зърно, ядка) – терминална опозиция по J.Kapandji
палмарен – захват – опозиция на палец с някой от II, III, IV пръст – субтерминална опозиция по J.Kapandji – задържане на молив, четка за рисуване и пр.
Странични захвати
ключов захват (субтермино-латерална опозиция по J.Kapandji) – задържане на ключ, монета, линия и пр. между пулпата на палеца и дисталните фаланги на показалеца.
ножичен захват – предметът се задържа между страничните повърхности на два съседни пръста, например цигара или карти.