Захарий Стоянов
български революционер и писател / From Wikipedia, the free encyclopedia
Захарий Стоянов, роден като Джендо Стоянов Джедев, е български революционер, политик, журналист и писател. Помощник апостол в Априлското въстание (1876) и негов пръв историограф с книгата си „Записки по българските въстания“.[1] Председател на БТЦРК и главен организатор на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885). Деец на Народнолибералната (стамболовистка) партия и виден масон[2].
- Тази статия е за българския революционер и писател. За издателството вижте Захарий Стоянов (издателство).
Quick Facts Роден, Починал ...
Захарий Стоянов | |
български революционер и писател | |
Портретна снимка на Захарий Стоянов от Димитър Карастоянов | |
Роден | Джендо Стоянов Джедев
1850 г.
|
---|---|
Починал | 2 септември 1889 г. (39 г.)
|
Политика | |
Партия | Народнолиберална партия |
Депутат | |
V ОНС | |
Литература | |
Псевдоним | Аз, Барон Лулчо, Барон фон Тиквеш, Барон фон Цървуланко, Стар Комита, Стоян овчарят |
Жанрове | биография, мемоари, фейлетон |
Известни творби | „Записки по българските въстания“ |
Семейство | |
Съпруга | Анастасия Обретенова |
Деца | Захаринка Стоянова |
Захарий Стоянов в Общомедия |
Close