Жироскопично балансиран монорелс
From Wikipedia, the free encyclopedia
Жироскопична монорелса, жиростабилизирана монорелса или жирокар са термини за сухопътно превозно средство, придвижващо се по една релса, което използва жироскопичното действие на въртящо се колело, за да преодолее нестабилността, породена от балансирането върху една релса.
![]() | Тази статия вероятно е резултат от машинен превод, има неверен синтаксис и/или неуточнени специални термини и трудно разбираем текст. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
![]() | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, вътрешни препратки, пунктуация. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e9/Einschienerp.jpg/200px-Einschienerp.jpg)
Монорелсата се свързва с имената на европейците Луис Бренан[1], Август Шерл и Пьотр Шиловски, които строят работещи прототипи в естествен размер в началото на ХХ век. През 1962 г. в САЩ Ърнест Ф. Суини, Хари Ферейра и Луис Е. Суини разработват друга версия, но жироскопичната монорелса никога не преминава отвъд етапа на прототипа.
Основното предимство на монорелсата, посочено от Шиловски, е потискането на т.нар. „ловни“ колебания – ограничение на скоростта, с което се сблъскват конвенционалните железници по онова време. Освен това са възможни по-остри завои в сравнение с максималния радиус от 7 km, характерен за съвременните високоскоростни влакове като TGV, тъй като превозното средство се накланя автоматично на завоите, така че хората на борда да не изпитват странична центробежна сила.[2]
Основен недостатък на конвенционалните железници е, че при завой вагоните и локомотивът се нуждаят от корекция, за да останат изправени. Съществуват начини за поддържане на равновесие, например странично изместване на центъра на тежестта или използване на реактивни колела. За разлика от тях, жироскопната система за балансиране е статично стабилна, така че системата за управление служи само за придаване на динамична стабилност. Поради това по-точно е да се опише активната част на системата за балансиране като амортисьор.