Жертвоприношение

Жертвоприношението е ритуално отнемане на живота на животни или хора, унищожаване или оставяне на храна или други предмети.

Тази статия е за религиозната церемония. За филма от 1986 година вижте Жертвоприношение (филм).

---

Човешко жертвоприношение при ацтеките, Codex Mendoza.

Целта е умилостивяване или почитане на божество.^[1].

Терминът има и метафорично значение, което описва доброволното безкористно лишение от нещо ценно в полза на другите.

Богословието продължава да разглежда жертвоприношението дори в онези религии, в които тя вече не е ритуална практика, а така също и в онези религии, в които то присъства под формата на приношение на плодове или присъства в изкуството и историята на религията. В различните религии жертвоприношението присъства по различни причини:

• Божествата имат нужда от жертвоприношение, за да поддържат силата си.
• Пожертваното служи като платежно средство в сделка с божество, с цел неговото благоразположение, като жертвоприношението може да е предварително (молба) или благодарствено (отплата).
• Душите или кръвта на пожертваните живи същества съхраняват мана или друг вид енергия или сила, от която божествата се ползват.
• Предлагане на изкупителна жертва, върху която се изсипва гнева или ядът на божество, който иначе би достигнал хората.
• Жертвата лишава вярващите от блага и така става част от аскезата.
• Отдаденото се превръща в постъпление във фонд на религиозна организация; то е част от икономическата база, поддържаща свещенослужителите и храмовете.
• Жертвоприношението е част от фестивал и е консумирано от самите участници в него; тази практика съдържа елемент на преразпределение, където нуждаещите се получават дял по-голям от това, с което са допринесли.

Библиография

• Жорж Батай, Теория на религията, София: Христо Ботев, 1996

Източници

1. Христина Стоянова, „Още веднъж за произхода и разпространението на ранносредновековните каменни жертвеници“, Известия на Историческия музей в Шумен, Книга XIII, стр 70