Жан-Филип Рамо

Жан-Фили́п Рамо́ (на френски: Jean-Philippe Rameau) е най-значимият френски композитор и теоретик на музиката от бароковата епоха.

Жан-Филип Рамо Jean-Philippe Rameau
френски композитор
Роден	25 септември 1683 г. Дижон, Кралство Франция
Починал	12 септември 1764 г. (80 г.) Париж, Кралство Франция
Погребан	Париж, Франция
Музикална кариера
Инструменти	цигулка
Участник в	Académie des Sciences, Arts et Belles-Lettres de Dijon
Уебсайт	Страница в IMDb
Жан-Филип Рамо в Общомедия

Биография

Рамо е син на органист, познавал е нотите, преди да се научи да чете. Учи в йезуитско училище. На 18 години е изпратен от баща си в Милано, Италия да дообогати музикалното си образование. След завръщането си постъпва като цигулар в оркестъра на Монпелие, служи като органист в Дижон, Клермон-Феран, Лион. През 1722 се установява в Париж. Пише музика за парижките театри, съчинява духовни и светски произведения, през 1745 става придворен композитор.

Творчество

Отначало Рамо композира предимно камерна музика – сюити за клавесин, концерти за клавесин и оркестър, за флейта и оркестър и др. С голяма известност се ползват неговите клавесинни пиеси: „Тамбурен“, „Кокошката“, „Египтянката“, „Нежни жалби“ и др.

Когато се посвещава на операта, Рамо е надхвърлил 50 години, но бързо успява да се утвърди и да бъде признат за най-бележит композитор на Франция. Голяма роля за популяризирането на неговото творчество изиграва Волтер, който оценява високо, подобно на енциклопедиста д'Аламбер, композиторското дарование на Рамо и му дава прозвището „нашия Орфей“.

Първата опера на Рамо е по сюжет на Волтер – „Самсон“ (1732). Тя не бива поставена поради протеста на църквата срещу използването на библейски сюжет в театъра. През 1733 г. за първи път е изпълнена неговата опера „Иполит и Ариция“ по сюжет от „Федра“ на Жан Расин. Тогава се ражда славата на Рамо като оперен композитор.

Рамо е създател на нов стил в оперното изкуство. В своето музикално-сценично творчество той използва различни жанрове: лирическа трагедия (продължавайки традицията на Люли), комедия-балет, опера-буфа. Подобно на своя по-млад съвременник Кристоф Глук, Рамо се стреми към синтез на музиката и драмата; той развива различни типове речитативи, използва оперния оркестър за засилване на драматическото и колористическото начало в операта (при изобразяване на природни явления, катастрофи, военни епизоди).

За шедьоври се смятат лирическите му трагедии „Иполит и Ариция“ (1733), „Кастор и Полукс“ (1737), „Абарис или Бореадите“ (неизпълнявана приживе; първо театрално представление през 1982 г. в Екс-ан-Прованс). Други значими негови произведения са оперите „Дардан“ (1739), „Платея“ (1745), „Зороастър“ (1749), „Наис“ (1748), „Паладините“ (1760). За връх в музикално-сценичното творчество на Рамо е призната операта-балет „Галантни Индии“ (1735), която и до днес се изпълнява с голям успех.

Рамо като теоретик

Паралелно с композирането върви работата на Рамо в областта на музикалната теория (особено на хармонията).

Като теоретик Рамо публикува „Трактат за хармонията“ (1722), „Нова теоретическа система на музиката“ (1726) и др. съчинения. Той с право е считан за един от основоположниците на класическото теоретическо музикознание.

Признание

След смъртта на Рамо неговата слава за дълго остава засенчена от славата на Глук като реформатор на операта. През целия 19 век музиката на Рамо е забравена и почти не е изпълнявана (макар че внимателно са я изучавали Ектор Берлиоз и Рихард Вагнер). Едва в началото на XX век значението на Рамо и музиката му започва да нараства. В наши дни той е признат за велик френски композитор, видна фигура в музикалната епоха между Франсоа Купрен и Ектор Берлиоз.

Пълните събрани съчинения на Рамо в 18 тома са издадени в Париж през периода 1895 – 1914 г. под редакцията на Камий Сен-Санс.