Жан-Пол Белмондо

Жан-Пол Белмондо̀ (на френски: Jean-Paul Belmondo) е френски актьор, роден на 9 април 1933 г., починал на 6 септември 2021, асоцииран с Новата вълна в киното през 60-те години на 20 век.^[1]

Вижте пояснителната страница за други личности с името Белмондо.

---

Жан-Пол Белмондо Jean-Paul Belmondo
френски актьор (1933–2021)
Жан-Пол Белмондо (1960)
Роден	Жан-Пол Шарл Белмондо 9 април 1933 г. Ньой сюр Сен, Франция
Починал	6 септември 2021 г. (88 г.) VII окръг, Париж, Франция
Националност	Франция
Работил	актьор
Актьорска кариера
Активност	1957—2015
Награди	Най-добър актьор: 1989 „Сезар“
Семейство
Съпруга	Елоди Константин (1952-1968; развод) Натали Тардивел (2002-2008; развод)
Партньор	Урсула Андрес (1965–1972) Лаура Антонели (1972–1980) Мария Карлос Сото Майор (1980–1987) Барбара Гондолфи (2008-2012)
Деца	4
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Жан-Пол Белмондо в Общомедия

Биография

Ражда се в парижкото предградие Ньой сюр Сен в семейството на скулптор. Не се представял добре в училище, а се занимавал главно с бокс и футбол. Родителите му се развеждат, а мечтата му била да стане актьор.

Париж по това време е един от градовете, които дават най-добра възможност за реализация в Европа и Жан се възползва от това, като записва да учи драматично изкуство в парижката Консерватория. Няколко години по-късно е готов за бъдещи успехи.^[2]

Още ненавършил 27 години Жан-Люк Годар му поверява главна роля във филма „До последен дъх“. Справя се добре и поканите за участие в други филми не закъсняват. След това играе във философския филм на Жан-Пиер Мелвил Леон Морен, свещеник (1961) и в криминалето Fingerman (1963).

С филма си „Човекът от Рио“ той преминава в сферата на по-комерсиалните филми.

Голяма част от кариерата му минава в съперничевство с друга звезда на френското кино – Ален Делон. Двамата правят заедно два филма - „Борсалино“ (1970) и „Бащи трепачи“ (1998).

До средата на 80-те образите на героите на Белмондо са главно смели авантюристи или цинични герои. Филмите му са изпълнени с опасни каскади, които за разлика от много свои колеги почти винаги изпълнява сам. Сериозните му роли се отличават с драматична дълбочина, а комедийните му са оцветени с автоирония и фин хумор. С напредването на възрастта Белмондо се концентрира в работата си в театъра, където постига големи успехи. Основният му мотив за това е, че не иска хората да го запомнят като дядка в киното.

Белмондо е играл в над 80 филма и има над 40 роли в театъра в богатата си филмова и театрална кариера.

Личен живот

През 1953 г. Белмондо се жени за Елодия Константин, от която има три деца: Патрисия (1958), Флоранса (1960) и Пол (1963). Пол става пилот от Формула 1, а Патриция умира през 1994 г. при пожар. През 1966 г. след афера с Урсула Андрес, разкрита от пресата, Белмондо и Елодия се развеждат.^[3]

През 1989 г. на тенис турнира „Ролан Гарос“ Белмондо се запознава с Натали Тардивел, за която се жени през 2002 г.^[4] На 13 август следващата година се ражда и четвъртото му дете - Стела. На 8 август 2001 г. по време на почивка в Корсика Белмондо получава масиран кръвоизлив в мозъка, вследствие на което се парализира дясната половина от тялото му и той губи говора си.^[5] Все пак Белмондо проявява силна воля, възстановява се от инсулта и шест години по-късно се завръща с филма си „Мъж и куче“^[6]

Умира на 6 септември 2021 г.^[7]

Избрана филмография

• 
  Жан-Пол Белмондо в Цюрих през 1962 г.
• 
  Жан-Пол Белмондо в Рио де Жанейро през 1963 г.
• 
  Жан-Пол Белмондо в Рим през 1971 г.
• 
  Жан-Пол Белмондо през 2013 г.

година	филм	оригинално заглавие	роля	режисьор
1959	Тримата мускетари	Les Trois Mousquetaires	Д'Артанян	Клод Барма
1959	Мрежа от страсти	À double tour	Ласло Ковач	Клод Шаброл
1960	До последен дъх	À bout de souffle	Мишел Поакар	Жан-Люк Годар
1960	Модерато кантабиле	Moderato cantabile	Шовин	Питър Брук
1960	Чочарка	La ciociara	Микеле Ди Либеро	Виторио Де Сика
1961	Жената си е жена	Une femme est une femme	Алфред Любич	Жан-Люк Годар
1965	Лудият Пиеро	Pierrot le Fou	Фердинанд Грифон (Пиеро)	Жан-Люк Годар
1966	Нежният мошеник	Tendre voyou	Антоан Марешал (Тони)	Жан Бекер
1966	Гори ли Париж?	Paris brûle-t-il ?	Пиерлот (Ив Моранда)	Рене Клеман
1967	Крадецът	Le Voleur	Жорж Рандал	Луи Мал
1968	Наричайте ме О	Ho!	Франсоа Олин (О)	Робер Енрико
1969	Сирената от Мисисипи	La sirène du Mississipi	Луи Мае	Франсоа Трюфо
1969	Един човек, който ми харесва	Un homme qui me plaît	Анри	Клод Льолуш
1970	Борсалино	Borsalino	Франсоа Капела	Жак Дере
1971	Обирджиите	Le Casse	Азад	Анри Верньой
1972	Доктор Попол	Docteur Popaul	Доктор Пол Симе	Клод Шаброл
1974	Стависки	Stavisky	Александър Стависки	Ален Рене
1975	Непоправимият	L' Incorrigible	Виктор Вотие	Филип де Брока
1977	Животното	L'Animal	Майк Гоше и Бруно Ферари	Клод Зиди
1980	Гиньоло	Le Guignolo	Александър Дюпре	Жорж Лотнер
1981	Професионалистът	Le Professionnel	Жослен Бомон	Жорж Лотнер
1982	Ас на асовете	L'As des as	Джо Кавалие	Жерар Ури
1983	Самотникът	Le Marginal	Комисар Жордан	Жак Дере
1983	Хищниците
1984	Щастливият Великден	Joyeuses Paques	Стефан Маржел	Жорж Лотнер
1984	Авантюристите	Les Morfalous	Сержант Пиер Оганьор	Анри Верньой
1985	Обир	Hold-up	Грим	Александър Аркади
1988	Пътят на едно разглезено дете	Itineraire D'Un Enfant Gate	Сам Лион	Клод Льолуш
1992	Непознат вкъщи	L'Inconnu dans la maison	Жак Лурса	Жорж Лотнер
1995	Сто и една нощи	Les cent et une nuits de Simon Cinéma	Професор Бебел	Анес Варда
1995	Клетниците на XX век	Les Misérables	Анри Фортен/Жан Валжан	Клод Льолуш
1996	Дезире	Désiré	Дезире	Бернар Мурат
1998	Бащи трепачи
1999	Може би	Peut-être	Ако	Седрик Клапиш
2000	Актьорите	Les Acteurs	Себе си	Бертран Блие

Източници

1. Jean-Paul Belmondo, IMDb.com.
2. Професионалистът Жан-Пол Белмондо Архив на оригинала от 2013-10-19 в Wayback Machine., в-к Новинар, 2 февруари 2005.
3. 1966 Ursula Andress and Jean-Paul Belmondo circa 1966, посетен на 15.07.2008.
4. Блондинка води Белмондо пред олтара Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine., в-к Стандарт, 7 декември 2002.
5. 1966 Жан-Пол Белмондо се възстановява след инсулта^{[неработеща препратка]}, посетен на 15.07.2008
6. Искра Крапачева, Любовта и киното възкресиха Белмондо, в-к Стандарт, 31 март 2008.
7. Юлия Талева - кор. на БНР във Франция. Почина Жан-Пол Белмондо // БНР Новини. 6 септември 2021.

Външни препратки

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Жан-Пол Белмондо.

• Жан-Пол Белмондо в Internet Movie Database
• Жан-Пол Белмондо в
• Жан-Пол Белмондо Сайт на руските фенове