бразилски политик From Wikipedia, the free encyclopedia
Жаир Месиас Болсонаро (на португалски: Jair Messias Bolsonaro) е бразилски политик и бивш офицер, бивш президент на Бразилия. Той е член на Камарата на депутатите, представляващ щата Рио де Жанейро от 1991 г. Член на Социаллибералната партия. Болсонаро встъпва в длъжност като 38-и президент на 1 януари 2019 г.
Жаир Болсонаро Jair Bolsonaro | |
38-и президент на Бразилия | |
Мандат | 1 януари 2019 г. – 1 януари 2023 г. |
---|---|
Вицепрезидент | |
2019 – 2023 | Амилтон Моуран |
Предшественик | Мишел Темер |
Наследник | Луис Инасио Лула да Силва |
Лична информация | |
Роден | |
Религия | Католицизъм |
Съпруга | Роджерия Брага (разведен) Ана Вале (разведен) Мишел Рейналдо (ж. 2013) |
Деца | 5 |
Полит. партия | Социаллиберална партия (до 2019) Независим (2019 - 2021) Либерална партия (2021 - ) |
Образование | Военна академия „Агулнас Неграс“ |
Професия | Политик, военен |
Подпис | |
Уебсайт | bolsonaro.com.br |
Военна служба | |
Години | 1971 – 1988 |
Преданост | Бразилия |
Род войски | Сухопътни сили |
Военно звание | Капитан |
Командвания | 8-а артилерийска група 9-а парашутна артилерийска група |
Портал Бразилия | |
Жаир Болсонаро в Общомедия |
Роден в Глисерио, Сао Пауло, Болсонаро завършва Военната академия „Агулнас Неграс“ през 1977 г. и служи в полевите артилерийски и парашутни групи на бразилската армия. Той става известен на обществеността през 1986 г., когато написва статия за списание Veja, критикуваща ниските заплати на военните, след което е арестуван в продължение на 15 дни, въпреки че получава писма за подкрепа от колеги в армията. Оправдан 2 години по-късно.[1]
Болсонаро се присъединява към резервистите през 1988 г. с чин капитан и се кандидатира за общинския съвет в Рио де Жанейро същата година, като е избран за член на Християн-демократическата партия. През 1990 г. е избран в долната камара на Конгреса и впоследствие е преизбиран 6 пъти. По време на 27-годишния си мандат като конгресмен, Болсонаро става известен със силната си подкрепа за националния консерватизъм. Той е опонент на левичарските политики, включително еднополовите бракове,[2] абортите,[3] легализацията на наркотиците[4] и секуларизма. Във външната политика, той се застъпва за по-близки отношения със Съединените щати и Израел.[5][6] По време на президентската кампания през 2018 г., той започва да се застъпва за икономически либерализъм и про-пазарни политики. Поляризиращ и противоречив политик, неговите възгледи и коментари, които са описвани като крайнодесни и консервативни по природа, извличат както хвала, така и критика в Бразилия.[7][8][9][10]
Болсонаро обявява предварителната си кандидатура за президент през март 2016 г. като член на Социалхристиянската партия.[11] Той обаче напуска партията през 2018 г. и се присъединява към Социаллибералната партия, която стартира президентската си кампания през август 2018 г. с пенсионирания генерал Хамилтон Мурао като негов вицепрезидент. Той се представя като поддръжник на семейните ценности. Болсонаро е на първо място в първия тур на общите избори на 7 октомври 2018 г., като кандидатът на Партията на работниците – Фернандо Хадад е на второ място. Двамата кандидати отново се изправят един срещу друг на 28 октомври 2018 г., когато Жаир Болсонаро печели с 55% от гласовете.[12][13]
Болсонаро е роден на 21 март 1955 г. в Глисерио, Сао Пауло.[14] Той е от италиански и немски произход. От страната на баща си е правнук на италианци от Венето и Калабрия. Семейството на дядо му е от Венето, по-точно от град Ангуилара Венета, в провинция Падуа. Неговият прадядо, Виторио Болзонаро (фамилията е първоначално написана със З), е роден на 12 април 1878 г. Родителите на Виторио емигрират в Бразилия, когато е на 10, заедно със своята сестра Джована и неговия малък брат Транкил. Неговите баби и дядо се раждат в италианския град Лука, Тоскана и имигрират в Бразилия през 1890 г.
В последната си година в гимназията, Болсонаро е приет в подготвителната школа на бразилската армия и след това е изпратен във военната академия, завършвайки през 1977 г. За кратко служи в парашутистките части на армията. Неговите висши офицери го описват като „амбициозен и агресивен“.[15]
Първото му публично появяване е през 1986 г., когато дава интервю за списание Veja. Болсонаро се оплаква от ниските заплати в армията и твърди, че Върховното командване съкращава служители, поради бюджетни намаления. Въпреки че е порицан от началниците си, Болсонаро получава похвала от колегите си офицери и техни съпруги, става име за много десничари, които се разочароват от новото цивилно демократично правителство на Бразилия.[16] Болсонаро служи в армията 17 години, достигайки ранга на капитан.
През 1988 г. той влиза в политиката, като общински съветник в Рио де Жанейро от Християн-демократическата партия. На изборите през 1990 г. е избран за федерален конгресмен от същата партия. Преизбиран е четири последователни пъти. През годините е свързан с няколко други бразилски политически партии. През 2014 г. е конгресменът, който печели най-много гласове в Рио де Жанейро с 464 000 гласа.[17]
По време на 26-те си години на служба в Бразилския национален конгрес, Болсонаро представя най-малко 171 законопроекта и едно конституционно изменение, като само два от тях са приети. Според Болсонаро, който твърди, че е преследван от леви партии, повечето конгресмени не гласуват според дневния ред, а „според кой е авторът на законопроекта“.[18]
През януари 2018 г. Болсонаро напуска Социалхристиянската партия и преминава в Социаллибералната партия (ПСЛ).[19] След приемането на Болсонаро, партията приема консервативни и десни позиции.[20][21]
На 22 юли 2018 г. Болсонаро е официално номиниран от Социаллибералната партия за кандидат президент за изборите през 2018 г.[22] Той е също подкрепен от Партия за обновяване на труда. Коалиционното име е „Бог преди всичко“ (Deus acima de todos). Въпреки че има две дела срещу него, Върховният избирателен съд на Бразилия ги отлага и кандидатурата му става официална на 6 август.[23]
Болсаноро обявява през август, че Хамилтон Мурао, пенсиониран генерал, ще бъде неговият вицепрезидент за предстоящите избори.[24]
Според политици, в началото на кампанията, Болсонаро умее да прихване тона си, като приема по-малко агресивен и конфронтационен стил. От икономическа гледна точка той започва да подкрепя идеята за по-малка намеса на правителството в икономиката (за разлика от това, което посочва в миналото, когато защитава политиките за развитие). От друга страна, той поддържа твърдата си позиция по отношение на престъпността и защитата на „традиционните семейни ценности“. Болсонаро също така заявява, че планира да намали данъците, особено върху наследствата и бизнеса, за да генерира растеж и да се справи с безработицата. Той също така обещава повече мерки за строги икономии и съкращения в държавните разходи, но не е ясен, като не посочва областите, където ще направи тези съкращения. Той също така споменава, че ще работи, за да намали размера и бюрокрацията на федералното правителство.[25] През октомври, Болсонаро обявява, че ще назначи либералния икономист Пауло Гедеш като финансов министър.[26]
На 9 август 2018 г. той присъства на първия президентски дебат за годината, организиран от телевизионната мрежа Rede Bandeirantes.[27] Седмица по-късно има още един дебат в RedeTV!. На 28 август той дава интервю за Jornal Nacional.[28][29]
Болсонаро е първият кандидат за президентството, който успява да вдигне над 1 милион риала от дарения от обществеността по време на кампанията за 2018 г. През първите 59 дни той събира средно 17 000 на ден от дарения.[30]
След като кандидатът на работническата партия Луиш Инасио Лула да Силва е арестуван през април 2018 г., Болсонаро става водещ кандидат, според всички главни проучвания на общественото мнение, за президентските избори през тази година.[31][32] Проучване на Datafolha от септември например показва Болсонаро като водещ кандидат в първия тур с 28% имащи намерение да гласуват. По-скорошно проучване от Datafolha, проведено през седмицата, показва значително увеличение за Болсонаро, който има 40%, или 36%, когато са включени невалидни или празни гласове. Фернандо Хадад се класира на второ място с 25%, а Чиро Гомеш на трето място с 15%.[33]
Първият тур на изборите се състои на 7 октомври 2018 г., като Болсонаро е на първо място с 46% от гласовете (или 49,2 млн. души). Тъй като не успява да спечели общо 50% от валидните гласове, необходими за да спечели направо, той се изправя на балотаж пред втория Фернандо Хадад от Работническата партия във втория тур, който се провежда на 28 октомври 2018 г.[34]
Тогава Болсонаро спечелва изборите с 55,13% от гласовете, и е избран за 38-и президент на Бразилия. Той ще встъпи в длъжност на 1 януари 2019 г.[35]
Болсонаро е намушкан в стомаха на 6 септември 2018 г., докато е на митинг и разговаря със съмишленици в град Жуиз ди Фора.[36] Първоначално синът му Флавио заявява, че раните на баща му са само повърхностни и той се възстановява в болницата.[37] Но по-късно заявява, че раните изглеждат по-лоши, отколкото първоначално се смята, а баща му най-вероятно няма да може да започне кампанията лично преди края на първия тур.[38] Той пише за състоянието на баща си, обяснявайки, че пробождането достига части от черния дроб, белия дроб и червата. Той също така заявява, че Болсонаро е загубил голямо количество кръв, пристигайки в болницата с тежка хипотония (кръвно налягане е 10/3, еквивалентно на 100/30 mmHg), но след това се е стабилизирал. Атаката е осъдена от повечето кандидати в президентската надпревара от двете страни на политическия спектър и от бразилския президент Мишел Темер.[39] В деня след нападението, Болсонаро е прехвърлен в израелската болница „Алберт Айнщайн“ в Сао Пауло по искане на семейството му. Според лекарите той е бил в „изключително стабилно“ състояние.[40]
Полицията арестува и идентифицира нападателя като Аделио Биспо де Оливейра, който според агенти по сигурността твърди, че е бил „на мисия от Бога“.[41] Той е бивш член на Партия на социализма и свободата между 2007 и 2014 г. Нейните социални мрежи включват политически критики както срещу Болсонаро, така и срещу Темер.[42]
На 29 септември, месец след атаката, Болсонаро е изписан от болницата и се връща в дома си в Рио де Жанейро. Състоянието му обаче го възпрепятства да се върне към кампанията до първия тур на президентските избори.[43] Когато напуска болницата, хиляди хора излизат по улиците в десетки градове в Бразилия, за да протестират срещу Болсонаро и политическите му позиции, пеейки „Ele não“ („Не и той!“).[44] Има и митинги в подкрепа на кандидата в 16 щата.[45]
Избори | Кандидат | Първи тур | Втори тур | |||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Гласове | % | Място | Резултат | Гласове | % | Място | Резултат | |||||||||||
2018 | Жаир Болсонаро | 49 276 990 | 46.0 | #1 | Балотаж | 57 797 801 | 55.13 | #1 | Победа | |||||||||
2022 | Жаир Болсонаро | #2 | Загуба | Източник:[46] |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.