![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ea/Matilda_Effect.png/640px-Matilda_Effect.png&w=640&q=50)
Ефект на Матилда
свързан с пренебрегването на участието на жените-учени в научните изследвания и приписването на приносите и постиженията им на техните ко / From Wikipedia, the free encyclopedia
Ефектът на Матилда (на английски: The Matilda effect) е предразсъдък, свързан с пренебрегването на участието на жените-учени в научните изследвания и приписването на приносите и постиженията им на техните колеги-мъже.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 09:45, 13 февруари 2022 (UTC). |
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ea/Matilda_Effect.png/320px-Matilda_Effect.png)
Ефектът е описан за първи път от суфражетката и аболиционистка Матилда Джослин Гейдж (1826 – 1898) в нейното есе „Жената като изобретател“ (публикувано като трактак за първи път през 1870 година и в „North American Review“ през 1883 година). Терминът „Ефект на Матилда“ е лансиран през 1993 година от историка на науката Маргарет Роситър.
Роситър дава няколко примера за формулирания ефект. Тротула (Трота от Салерно), италианска лекарка от XII век, е писала книги, които след смъртта ѝ са приписвани на мъже. Примери от XIX и XX век, илюстриращи ефекта, включват случаите с Нети Стивънс, Лиза Майтнер, Мариета Блау, Розалинд Франклин и Джослин Бел Бърнел.
Ефектът на Матилда е сравняван с Ефекта на Матю, при който вече утвърдените изследователи често получават повече признание в сравнение с относително по-слабо известните им колеги, дори и ако работите им са общи или много близки.