Ефект на Магнус
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ефектът на Магнус е наблюдаемо явление, което се свързва с въртящ се обект, който преминава през въздух или друг флуид. Траекторията на въртящото се тяло се променя по начин, който не е на лице, ако тялото не се върти. Това отклонение се обяснява от разликата в налягането на флуида върху различните страни на въртящото се тяло.
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/15/Sketch_of_Magnus_effect_with_streamlines_and_turbulent_wake.svg/640px-Sketch_of_Magnus_effect_with_streamlines_and_turbulent_wake.svg.png)
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f0/Magnus-anim-canette.gif/320px-Magnus-anim-canette.gif)
Явлението може лесно да се наблюдава, когато въртящ се цилиндър (или сфера) се отклони от траекторията, по която иначе би поел, ако не се върти. Ефектът се използва често от футболисти, бейзболисти и други спортисти. Феноменът е важен при изучаването на физиката на много спортове с топка. Той е значителен фактор при изследването на въртенето на управляемите ракети и има инженерни приложения, например при проектирането кораби с роторни ветрила.
Топспинът в игрите с топка представлява въртене около хоризонтална ос, перпендикулярна на посоката на движение, което движи горната част на топката по посоката на движение. По влиянието на ефекта на Магнус, топспинът създава снижаване у движещата се топка, което е по-голямо от това на гравитацията. Бекспинът създава сила нагоре, която удължава полета на топката.[1] По подобен начин, спинът отстрани води до хоризонтално отклонение.[2]
Ефектът на Магнус е кръстен в чест на германския физик Хайнрих Густав Магнус, който го изучава. Силата, действаща върху въртящия се цилиндър, е позната като подемна сила на Жуковски,[3] кръстена в чест на Николай Жуковски, който първи я анализира.