Етичен дателен падеж
From Wikipedia, the free encyclopedia
Етичен дателен падеж, или етичен датив (на латински: dativus ethicus), представлява употреба на дателни форми за изразяване на задушевност или съпричастност. Придава особена стилова отсянка на речта, внушение за близост между събеседниците, поради което намира място в неофициалното общуване, в народното и личното творчество.[1]
Има съмнения, че текстът, който следва по-долу от този шаблон, съдържа оригинално изследване или недоказани твърдения. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти и източници, моля, пишете на беседата. |
Названието „етичен“ в този случай няма много общо с морала. То произлиза от гръцката дума ἦθος („етос“), която има доста широк смисъл: с нея древните гърци са свързвали значенията „обиталище“, „жилище“, „място на общо пребиваване“, „обор“; впоследствие тя придобива нови значения като „обичай“, „характер“, „нрав“, „темперамент“. От значението „място на общо пребиваване“ се извежда идеята за близост между събеседниците, заложена в значението на етичния дателен падеж.