Експресионизмът (на латински: expressio, израз) е течение в българското [1] и европейското изкуство, което намира израз главно в изобразителното изкуство и литературата в началото на 20 век. При него формите се създават от субективни реакции спрямо наблюдаваната реалност, при което формата и цветът са деформирани, липсва реализъм и пропорции. Терминът е изкован през 1911 г. от германския писател и публицист Херварт Валден, за да обозначи не толкова ново движение в изкуството, колкото светоусещането на новото поколение творци.[2] В научно обращение е въведен от германския художествен критик Вилхелм Ворингер.
Експресионизмът е направление в германското изкуство от 1905 г., когато се основава групата „Мост“ (на немски: Die Brücke) в Дрезден (1905 – 1913), водена от германския художник Ернст Лудвиг Кирхнер, до 20-те години на 20. век. Експресионизмът се стреми към засилване на изразителността, като за целта използва опростяване на формата чак до деформация, силни цветови контрасти и дистанциране от вида на обекта. Като предшественици на експресионизма са сочени Винсент ван Гог и Едвард Мунк, както и Пол Гоген и Пол Сезан. Около 1910 г. влияние върху експресионизма оказват фовизмът и футуризмът.[3]
Центрове на експресионизма са Дрезден и Берлин, където работят повечето художници от „Мост“ (Ернст Лудвиг Кирхнер, Ерих Хекел, Емил Нолде, Карл Шмит-Ротлуф, Макс Пехщайн, Ото Мюлер), както и Мюнхен, където след 1912 г. е създаден художественият кръг „Синият конник“ („Blaue Ritter“), основан от Василий Кандински и Франц Марк. Името на кръга е измислено от Кандински и е съчетание от любимия му цвят синьо и любимата му тема за рисуване – конете.
Експресионизмът е бил вид протест срещу съществуващия тогава обществен ред. Неговата поява трябва да се разглежда в тясна връзка с желанието за промяна на начина на живот в този период от време.
Представителите на това течение са силно повлияни от идеите на Фридрих Ницше. Експресионизмът се е противопоставял като стил на натурализма. По-късно под влиянието на художници като Паул Клее, Аугуст Маке, Робер Делоне и Франц Марк експресионизмът преминава в абстрактното изкуство.
Представители на експресионизма в изобразителното изкуство
Предвестници на експресионизма са Пол Гоген, Винсент ван Гог и Едвард Мунк.
- Марк Шагал
- Ото Дикс (1891 – 1969)
- Макс Ернст (1891 – 1976)
- Георг Грос (1893 – 1959)
- Василий Кандински (1866 – 1944)
- Паул Клее (1879 – 1940)
- Аугуст Маке (1887 – 1914)
- Франц Марк (1880 – 1916)
- Робер Делоне (1885 – 1941)
Галерия
Gartenrestaurant (1912) на Август Маке
Мурнау с църква I (1910) на Василий Кандински
Циркова ездачка (1913) на Ернст Лудвиг Кирхнер
Съдбата на животните (1913) на Франц Марк
На пазар, акварел (1914) на Аугуст Маке
Прозорец (1912) на Робер Делоне
.jpg)
Разглежданите теми са войната, големият град, разпадането, страха, самопогубване, апокалипсиса, но също така и любовта, опиянението, природата. При този литературен стил красотата отстъпва място на грозотата и тя, заедно с лудостта и болестите, става предмет на авторите.
Представители на експресионизма в литературата
- Паул Адлер (1878 – 1946)
- Йоханес Бехер (1891 – 1958)
- Паул Болд (1885 – 1921)
- Франц Кафка (1883 – 1924)
- Паул Цех (1890 – 1945)
- Максимилиан Розенберг (1885 – 1969)
- Гео Милев (1895 – 1925)
Основен стилистически критерий за музиката от този период е еманципацията на дисонанса. Откриват се нови тонални системи до атонална музика и додекафония, при която всички дванадесет тона на октавата са равноправни. Много други губят своята валидност и се появяват нови тембри.
Експресионизмът в музиката се развива главно в Германия и Австрия.
Представители на експресионизма в музиката
- Арнолд Шьонберг (1874 – 1951)
- Бела Барток (1881 – 1945)
- Антон Веберн (1883 – 1945)
- Албан Берг (1885 – 1935)
- Феручо Бузони (1886 – 1924)
- Едвин Сугарев, Българският експресионизъм. София: Народна просвета, 1988
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
