From Wikipedia, the free encyclopedia
Езикът (на латински: linguae) е анатомичен мускулест орган разположен в устната кухина. Има розов цвят.
| Език | |
|---|---|
 | |
| Човешки език | |
| Латински | lingua |
| Атлас | език |
| Артерия | езична артерия, сливично разклонение, възходяща глътъчна артерия |
| Вена | езични вени |
| Нерв | езичен нерв, тъпанчева нишка, езикоглътъчен нерв |
| Лимфа | дълбоки шийни, подчелюстни, подбрадни |
| Прекурсор | гълтъчен нерв, странична езична подутина, нечетна подутина |
| MeSH | Tongue |
| Elsevier | Tongue |
| Език в Общомедия | |
Езикът е изграден от три части:
Езикът е изграден от мускули, които са разположени в различни посоки., придаващи му голяма подвижност при разпределяне на храната и говорът. Мускулите биват скелетни и собствени.[1]
Отвън езикът е покрит с лигавица (на латински: tunica mucosa linguae), която съдържа слюнчени жлези (на латински: gll. linguales). Съединително-тъканния лигавичен слой на езика (на латински: lamina propria) е съставен от апоневроза (на латински: aponeurosis linguae) и преграда (на латински: septum linguae) към които се прикрепват мускулите. Характерни образувания на лигавицата са езиковите папили (на латински: papillae linguales), които са пръснати по цялата му повърхност, по ръбовете и в задния край. Те представляват различни по форма изтлачвания на lamina propria, покрити с частично вроговен епител. Има две групи папили: механични и вкусови.
Вкусовият орган представлява съвкупност от всички вкусови луковици, които се разполагат в различните вкусови папили на езика, както и по повърхността на епиглотиса, фаринкса, мекото небце, бузите. Вкусовите луковици имат формата на елипса, съдържат рецептори за вкус, и са изградени от вкусови и опорни клетки.
Лигавицата върху корена на езика съдържа струпвания от лимфни фоликули, които образуват езиковите сливици (на латински: tonsilla lingualis). Повърхността им е неравна, тъй като епителът образува вдавания (на латински: cryptae tonsillares) в които се отварят серозните жлези (на латински: gll. tonsilares).
Езикът се кръвоснабдява от arteria lingualis.
Мускулите на езика се инервират от n. hypoglossus.
Сетивната инервация на предните 2/3 от езика е от n. lingualis, а за останалата задна 1/3 – от n. glossopharyngeus и n. vagus.
Обикновено действието на храната се разпростира върху цялата повърхност на езика. По този начин човек усеща комбинации от някои от основните вкусове за сладко, кисело, солено или горчиво.
Течностите или веществата, разтварящи се в слюнката, влияят върху отделните вкусови клетки и задействат импулси в невроните, прикрепени към всяка вкусова луковица. Макар че е възможно две клетки в една и съща луковица да са „настроени“ да реагират на различни вкусове, клетките на върха на езика са чувствителни предимно към сладките и солените вкусове, тези по страните на езика – към киселото, а онези в задната част – към горчивото. Ако временно загубим част от вкуса си, като например след изгаряне на част от луковиците с горещо кафе, можем да разчитаме, че до 7 дена те ще бъдат заменени с нови. Въпреки че тези клетки непрекъснато умират и се заменят, с възрастта някои от вкусовите луковици умират безвъзвратно, така че във вкусовото ни сетиво настъпва необратима промяна.[2]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
