Едикт от Фонтенбло
From Wikipedia, the free encyclopedia
Едиктът от Фонтенбло (на френски L’édit de Fontainebleau) е издаден от Луи ХІV на 18 октомври 1685 г. и слага край на действието на по-ранния Нантски едикт. Нантският едикт дава право на хугенотите (френските протестанти) да практикуват свободно вярата си без преследване от държавата. Едиктът им гарантира и политическа и военна сила, която по-късно е сломена и отнета по времето на кардинал Ришельо. Въпреки това те остават сплотена и важна част от френското общество - икономически активни, плащащи солидни данъци. Политиката на религиозна толерантност е повече маниер на държавата, докато населението гледа с недоверия на друговерците.[1] Самият Луи смята, че тази обособена общност може да е пречка пред налагането на абсолютната монархия, което надделява за издаването на едикта.