Дядо Горио
From Wikipedia, the free encyclopedia
„Дядо Горио“ (на френски: Le Père Goriot, френско произношение: [lə pɛʁ ɡɔʁjo]) е роман, издаден през 1835 г. от френския писател и драматург Оноре дьо Балзак (1799 – 1850), включен в секцията „Сцени от парижкия живот“ на неговата поредица от романи „Човешка комедия“. Сюжетът се развива в Париж през 1819 г. и проследява преплетения живот на три лица: възрастния предан Горио, мистериозния човек с прикрито криминално минало Вотрен и наивния студент по право Йожен дьо Растиняк.
Дядо Горио | |
Le Père Goriot | |
Заглавната страница от изданието от 1897, гравирано от неизвестен автор; публикувано от George Barrie & Son in Philadelphia | |
Автор | Оноре дьо Балзак |
---|---|
Създаване | 1835 г. Франция |
Първо издание | сериализация – декември 1834 – февруари 1835 книга – март 1835 г. Франция |
Оригинален език | френски |
Поредица | Човешка комедия |
Предходна | Момичето със златните очи |
Следваща | Полковник Шабер |
Преводач | Димитър Бръзицов (1921) Вела Каралийчева (1946, 2001) Димитър Полянов (1961, 2003) Ерма Гечева (1978) |
ISBN | ISBN 979-954-657-480-9 |
Дядо Горио в Общомедия |
Първоначално публикуван в серийна форма през зимата на 1834/35 г., „Дядо Горио“ е широко възприеман като най-важния роман на Балзак.[1] Той отбелязва първото сериозно използване от страна на автора на персонажи, които са се появявали преди това в други книги – техника, отличителна за белетристиката на Балзак. Романът също така е посочван като пример за неговия стил на реалист, използващ дребни детайли, за да пресъздаде образ и подтекст.
Действието на романа се развива по време на Реставрацията на Бурбоните, която носи дълбоки промени във френското общество; борбата на хората за висок социален статус е основната тема в книгата. Градът Париж също слага своя отпечатък върху героите, особено младия Растиняк, който е израснал в провинциите на южна Франция. Балзак анализира, посредством Горио и другите, природата на семейството и брака, предоставяйки песимистична гледна точка за тези институции.
Романът е посрещнат със смесени отзиви. Някои критици възхваляват автора заради неговите комплексни образи и вниманието към детайла; други го осъждат заради множеството описания на корупция и алчност. Любима на Балзак, книгата бързо придобива голяма популярност и често е адаптирана за сцената и киното. Тя дава началото на френското нарицание „Растиняк“ за социален катерач, готов да използва всякакви средства, за да подобри собственото си положение.