From Wikipedia, the free encyclopedia
Дуеро или Доуро (на испански: Duero; на португалски: Douro) е третата по дължина река на Пиренейския полуостров, протичаща през Северна Испания (автономна област Кастилия и Леон) и Северна Португалия (окръзи Браганса, Гуарда, Визеу, Виля Реал, Порту и Авейру), вливаща се в Атлантическия океан. Дължината ѝ е 897 km, от които 572 km в Испания, 213 km в Португалия и 112 km по границата между двете държави. Площта на водосборния ѝ басейн е 97 290 km².[1]
| Дуеро | |
 Горното течение на река Дуеро в град Сория | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение |  Испания Португалия |
| Дължина | 897 km |
| Водосб. басейн | 97 290 km² |
| Отток | ок. 700 m³/s |
| Начало | |
| Място | Иберийски планини |
| Координати | |
| Надм. височина | 2065 m |
| Устие | |
| Място | Атлантически океан |
| Координати | |
| Надм. височина | 0 m |
| Дуеро в Общомедия | |
Река Дуеро води началото си на 2065 m н.в. от южното подножие на масива Урбьон (2223 m), в северозападната част на Иберийските планини, в северозападна част на провинция Сория, автономна област Кастилия и Леон. В началото тече на югоизток, при град Сория завива на юг, а след град Алмасан – на запад и с малки отклонения запазва това си направление до устието. В горното и средното течение чрез дълбока и тясна долина пресича по цялото протежение от изток на запад Старокастилското плато. След като се спусне от платото на протежение от 110 km (по границата между Испания и Португалия) Дуеро тече през един от най-грандиозните европейски каньони (дълбочина 200 – 500 m, ширина на коритото до 30 – 40 m). След сато излезе от каньона, вече на територията на Португалия под името Дору в началото тече в широка долина сред нископланински и хълмисти местности, а в най-долното си течение – по Приморската низина. Влива се в Атлантическия океан чрез естуар при град Порто.[1]
Водосборният басейн на Дуеро обхваща площ от 97 290 km², като басейнът му е добре развит наляво и надясно, простиращ се между Галисийския масив и Кантабрийските планини на север, Иберийските планини на североизток и Централната Испанска Кордилиера на юг. На северозапад и север водосборният басейн на Дуеро граничи с водосборните басейни на реките Ови, Каваду, Лима, Миньо, Налон, Дева и други по-малки, вливащи се директно в Атлантическия океан, на североизток и изток – с водосборния басейн на река Ебро (от басейна на Средиземно море), а на юг – с водосборните басейни на реките Тахо, Мондегу и Вога (от басейна на Атлантическия океан).
Основни притоци:
Река Тахо има предимно дъждовно подхранване и ясно изразено зимно и пролетно пълноводие, като често явление са бурното прииждане на реката, когато нивото в тесните участъци се покачва с 15 – 20 m, а в широките и равнинни участъци причинява големи наводнения. Средният годишен отток в устието ѝ е около 700 m³/sec, максималният – над 15 000 m³/sec.[1]
Река Дуеро има важно хидроенергийно, транспортно и иригационно значение. По течението ѝ и по някои от десните ѝ притоци са изградени няколко големи язовира – „Куерда дел Носа“, „Рикобайо“, „Бимпоща“ „Сауселе“ и др. в Испания и в големия каньон между двете държави, като в основите на преградните им стени действат мощни ВЕЦ-ове (една от тях е най-голямата ВЕЦ в Западна Европа). Река Дуеро е плавателна за плиткогазещи речни съдове по време на пълноводие на 200 km от устието си до устието на река Коа. Основно в средното ѝ течение голяма част от водите ѝ се отклоняват за напояване на житницата на Испания в провинции Валядолид и Паленсия.
Долината на Дуеро е гъсто заселена, като най-големите селища са:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
