град в североизточна Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Драма (на гръцки: Δράμα) е град в североизточната част на Егейска Македония, Гърция. Градът е център на дем Драма, част от административната област Източна Македония и Тракия и на Драмската епархия.
| Драма Δράμα | |
| — град — | |
 Изглед от централната част на Драма | |
  Драма  Драма  Драма | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Драма |
| Географска област | Драмско поле |
| Площ | 488,83 km² |
| Надм. височина | 95 m |
| Население | 44 257 души (2021 г.) |
| Покровител | Света Варвара[1] |
| Пощенски код | 66100 |
| Телефонен код | 25210 |
| Официален сайт | www.pedramas.eu |
| Драма в Общомедия | |
Градът е разположен в северната част на Драмското поле на река Драматица (Ангитис) в южното подножие на планината Боздаг (на гръцки Фалакро). Разстоянието до Солун е 169 километра.[2]
Според Йордан Н. Иванов името ще да е било речно име (на Драматица), и произхожда от тракийското *drōma, *dràma, река, от което на славянска почва се е получило Драма. Сравними са селищното име Драма, крепостта Драмица. Жителското име е дра̀мченин, дра̀мченка, дра̀мчене; дра̀малѝя, дра̀малѝйка, дра̀малѝи.[3] Според други версии произходът на думата се извежда от гръцкото Υδράμα, Δύραμα, в превод богат на вода.
Градът е относително нов и се оформя след османското завоевание. Дълги години е център на санджак, който спада към Солунския вилает. В XIX век е един от най-големите градове на Македония.[2]
Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 – 1822), че Драма е населяван от турци, българи и гърци.[4]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Драма (Drama) живеят 810 гърци.[5]
В 1891 година Георги Стрезов пише за Драма:
| „ | Драма е стар град, и такъв си останал и досега. От зданията само правителственият дом, сграден преди година, е за забелязване. В града има много джамии; една от тях е направена от султан Баязид Илдъръм. Тук живеят същи помаци, с доказана генеалогия, от самите „гази“, завоеватели на тия страни.
Като търговски град Драма е стоварище на тютюна; подире и депо на кавалското пристанище за каква и да е стока. Има и фабрика за спирт. Между Драма и Кавала работи шосе. Драма е седалището на „лива“, военен началник, който зависи от III корпус в Битоля. Християнското население е под Зъхненския гръцки владика, който живее, както се казва на мястото, в Алистратик. Между многото първоначални училища и „руждиета“, има и едно ново „идадие“, прогимназия с европейска програма на реалка. Жители се броят 300 д. турци; има още 100-тина къщи християне гърци и няколко еврейски. Преди 30 години броят на християнските къщи бил 39. Българе тук не се чуват; ако и да се преселяват от околията, те бързо се претопяват.[6] |
“ |
В края на XIX век Васил Кънчов минава през града и пише, че в Драма „има около 2500 турски и 400 хр[истиянски] къщи. Християните са от гърци, българи и власи. Доста евреи. Малка, съвсем тесна чаршийка. Градът сега се е поотворил. От напред – съвсем затворен. Българите са се загубили... Около Съединението се присещат да си отворят училище, но се побъркали... Търговията с тютюна започва сега. Има богати бегове с големи чифлици.“[7] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Драма има 9040 жители, от които 6300 турци, 1500 гърци, 350 българи, 300 власи, 240 цигани, 150 евреи, 50 черкези и 150 други.[8]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Драма се състои от 320 българи патриаршисти гъркомани, 80 българи униати, 32 българи протестанти, 700 гърци и 1500 власи. В града действат едно прогимназиално и две основни гръцки училища с 6 учители и 250 ученици.[9] Българинът Илия Хаджигеоргиев притежава търговски дюкяни в града и околните села.[10]
По официални османски данни към 1908 година българската община в Драма се състои от 209 екзархисти, от които 93 постоянни, живеещи в 37 къщи, а останалите външни, работещи в разни дюкяни, фурни и други заведения.[11]
В града през 1912 година е открита българска болница, в която практикува и турският лекар Фаик, и която е отворена за лечение и на мюсюлмани.[12] При избухването на Балканската война в 1912 година тринадесет души от Драма са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13] Градът е освободен от четите на Христо Чернопеев и Михаил Чеков на 24 октомври 1912 година,[14] а според други източници от четите на Тодор Паница и Георги Скрижовски.[15]
| Учители в Драма в края на османската власт[16] | ||
|---|---|---|
| Име | Име | Бележка |
| Анастасиос Гардемис | Αναστάσιος Γαρδέμης | от Епир, учител в училищата, от които произлиза 12 Общинско училище |
| Астериос Хронидис | Αστέριος Χρονίδης | учител в училищата, от които произлиза 12 общинско училище |
| Георгиос Кипиотис | Γεώργιος Κυπιώτης | учител по гимнастика в драмските училища |
| Елени Пихеон | Ελένη Πηχεών | учителка в I женско общинско училище от 1913 г. |
| Елевтерия Андониаду | Ελευθερία Αντωνιάδου | директорка на женското училище в Драма преди и след 1881 г. |
| Теофилос Анастасиадис | Θεόφιλος Αθανασιάδης | учител в училищата, от които произлиза 12 Общинско училище |
| Константинос Самардзис | Κωνσταντίνος Σαμαρτζίδης | учител в училищата, от които произлиза 12 Общинско училище |
| К. Д. Схинас | Κ.Δ. Σχοινάς | инспектор на училищата в Драма в 1907 – 1910 г. |
| Мария Икономиду | Μαρία Οικονομίδου | учителка в градското девическо училище след 1909 г. |
| Николаос Евстатиу | Νικόλαος Ευσταθίου | директор на училището в Драма преди и след 1881 г. |
| Олга Л. Кивету-Илиопулу | Όλγα Λ. Κυβετού-Ηλιοπούλου | директорка на девическото училище в Драма преди 1909 г. |
| Полихронис Хронидис | Πολύχρονης Χρονίδης | учител в училищата, от които произлиза 12 Общинско училище |
| Фотиос Димитриадис | Φώτιος Δημητριάδης | през 1879 година главен учител на гръцките училища в Драма и пионер на образователния елинизъм в района |
| Астериадис | Αστεριάδης | учител в училищата, от които произлиза 12 Общинско училище |
| Янулис | Γιαννούλης | учител в училищата, от които произлиза 12 Общинско училище |
| Титис | θύτης | учител в училищата, от които произлиза 12 Общинско училище |
| Сократидис | Σωκρατείδης | учител в училищата, от които произлиза 12 Общинско училище |
| Фуляс | Φούλιας | главен учител по музика в училищата в Драма преди 1907 г. |
| Каликлес | Κάλλικλες | учител в Драмско след 1848 г. |
През Балканската война Драма е освободен от части на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Драма (Δράμα) живеят 12 903 души.[17]
В годините на Първата световна война български окръжен управител в Драма е Г. Паскалев.[18]
В 1923 година, по силата на Лозанския договор, мюсюлманското население на Драма е изселено в Турция и на негово място са настанени много гърци бежанци. В 1928 година в града има 22601 бежанци, от които 4059 настанени преди 1922 година, а 18452 след Малоазийската катастрофа. По произход бежанците 7878 от Мала Азия, 6878 от Източна Тракия, 5263 от Понт, 1267 от България и останалите от други места.[19] Двадесетина бежански семейства са заселени и на Гара Драма, която в 1928 година се води отделно селище с 81 жители, а по-късно е присъединена официално към Драма.[20]
В града след Втората световна война освен тютюневите монополи и няколко малки фабрики няма индустрия, което води до стагнация на броя на жителите.[19]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Чобанка[21] | Τσοπάνκας | Воскотопос | Βοσκότοπος[22] | река ЮЗ от Драма, десен приток на Драматица[21] |
| Пагирия[21] | Παγίρια | Агона | Άγονα[22] | местност З от Драма[21] |
| Чорлак[21] | Τσιορλάκια | Зоодохос Пиги | Ζωοδόχος Πηγή[22] | овраг З от Драма[21] |
| Цифлики Зерву[21] | Τσιφλίκι Ζερβοῦ | Хорафия Зерву | Χωράφια Ζερβοῦ[22] | чифлик Ю от Драма[21] |
| Родина тепе[21] | Ροντίνα Τεπέ | Амбелонес | Αμπελῶνες[22] | възвишение (140,8 m), ЮИ от Драма[21] |
| Чаирлък[21] | Τσαϊρλίκ | Ливада Таксиархон | Λιβάδια Ταξιαρχῶν[22] | възвишение (362 m), С от Драма[21] |
| Дермен | Ντερμέν | Милорема | Μυλορρέμα[22] | река |
| Кале Крана | Καλέ Κράνα | Краниес | Κρανιές[22] | |
| Марикова | Μαρίκοβα | Латомион | Λατομεῖον[22] | |
В близкото минало икономическото развитие на Драма и областта зависи от хартиената и текстилната промишленост. Тези промишлености обаче са вече или прекратени, или изнесени в съседна България, което оказва отрицателно влияние върху местната икономика и заетост. Други източници на препитание са земеделието (предимно тютюневи плантации), рудодобив (най-вече на мрамор) и лесовъдство. Неотдавна са направени опити за оползотворяване на местната природа и за развиване на екотуризъм. Близо до Драма съществува ски-курорт на връх Фалакро (Боздаг).
В Драма се провежда годишен фестивал за късометражни филми, както и Драмски фестивал на младежката песен, който се провежда и край изворите на Света Варвара и в който взимат участие местни състави и състави от цяла Гърция.
Сред известните жители на Драма са османските военачалници Ибрахим паша (1789 – 1848), и Махмуд Драмали паша (около 1780 – 1822), гръцкият физик Василис Ксонтопулос (1951 – 1990), поетът Насос Вагенас (р. 1945) и актьорът Никос Сергианопулос (1952 – 2008).
В Драма има няколко спортни клуба, сред които футболните Докса Драма, Пандрамайкос и ПАОП Неас Амису и баскетболният КАОД.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
.svg){kind=small}
