селище в Северна Македония From Wikipedia, the free encyclopedia
Долно Дупени (на македонска литературна норма: Долно Дупени) е село в югозападната част на Северна Македония, община Ресен.
Долно Дупени Долно Дупени | |
— село — | |
Стара къща в Долно Дупени | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Ресен |
Географска област | Долна Преспа |
Надм. височина | 1026 m |
Население | 235 души (2002) |
Пощенски код | 7318 |
МПС код | ВТ |
Долно Дупени в Общомедия |
Селото е разположено в областта Долна Преспа на границата с Гърция, между Преспанското езеро от запад и Пелистер от изток.
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Дупени, спахийски зиамет и тимар, с 49 ханета гяури, 63 ергени гяури и 7 вдовици гяурки.[1]
В края на XIX век Долно Дупени е село в Долнопреспанска нахия на Битолска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Дупене (Doupéné) е посочено като село в каза Ресен с 13 домакинства и 38 жители българи.[2]
Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), през 90-те години на XIX век Долно Дупени има 220 жители българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дупени е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[4]
По време на Илинденското въстание в Горно и Долно Дупени са убити от башибозук Наум Трайчев, Георги Наумов, Ставре Христов, селския протогер, Митре Наумов, Петре Георгиев, Трайче Митрев, Велика Гащева, Кира Янева и Елена Янева, тежко ранени са Костадин Митрев, Наум Иванов, София Иванова, Лена Наскова, София Ненова и Дафина Славова, а всичките 65 къщи са ограбени и изгорени. Селото дава 22 души четници във въстанието, от които загиват Христо Наум, Никола Стефов, Нанчо Танев и Кърсте Танев.[5][6]
След потушаването на въстанието в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Долно Дупени се състои от 200 българи екзархисти. В селото има българско училище.[8]
Според преброяването от 2002 година селото.[9]
Националност | Всичко |
македонци | 234 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
цигани | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 1 |
Във и около Долно Дупени има 11 църкви. „Свети Атанасий“ е възрожденска църква от 1864 година, изградена върху по-стара от XVII век. „Света Богородица“ е манастирска църква на 2 километра североизточно от селото от началото на XX век. „Свети Архангел Михаил“ (1883) е разположена в селото. Живописта е запазена само в апсидата, а църквата има регистрирани като паметници на културата икони. За разположената югоизточно от селото „Свети Илия“ се предполага, че е градена върху по-стара църква. Скромната по размери „Свети Врачи“ е на 3-4 километра източно от селото. „Свети Никола“, на 1 km източно, също е малка със скромна архитектура. Такива са и разположената на 1 km южно „Свети Димитър“, разположената на изток „Света Петка“ и на югоизток „Свети Филип“. „Св. св. Кирил и Методий“ е селска църква от 1911 година.[10]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.