Дмитрий Шостакович
руски композитор и пианист / From Wikipedia, the free encyclopedia
Дмѝтрий Дмѝтриевич Шостако̀вич (на руски: Дми́трий Дми́триевич Шостако́вич, [ˈdmʲitrʲɪj ˈdmʲitrʲɪɪvʲɪtɕ ʂəstɐˈkovʲɪtɕ] звук) е руски композитор и пианист от съветската ера и един от най-знаменитите композитори на XX век.[1]
Дмитрий Шостакович Дмитрий Шостакович | |
руски композитор | |
1950 г. | |
Роден |
12 септември 1906 г. (стар стил)
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
Учил в | Санктпетербургска консерватория |
Музикална кариера | |
Стил | Класическа музика |
Инструменти | пиано |
Активност | 1915 – 1975 г. |
Участник в | „Съюз на композиторите на СССР“, „Сръбска академия на науките и изкуствата“, Academy of Arts of the GDR, „Американска академия за изкуство и наука“, Bavarian Academy of Fine Arts, Soviet Peace Committee, Royal Swedish Academy of Music, Accademia Nazionale di Santa Cecilia |
Семейство | |
Съпруга | Нина Варзар (1932 – 1954) Маргарита Кайнова (1956 – 1959) Марина Супинска (1962 – 1975) |
Деца | Максим Шостакович Галина Шостакович |
Подпис | |
Уебсайт | www.shostakovich.ru |
Дмитрий Шостакович в Общомедия |
След първоначалните успехи в началото на кариерата си Шостакович преживява десетилетия на сложни и на моменти тежки отношения с тоталитарния комунистически режим. Неговата музика е на два пъти официално отхвърляна и осъждана, през 1936 и 1948 година, докато в други периоди той получава признание и държавни награди, както и почетни постове в руския и съветския парламент.
Шостакович разработва хибриден стил, съчетавайки в работата си разнообразни музикални техники. Музиката му се характеризира с остри контрасти, елементи на гротеска и амбивалентна тоналност. Той е и силно повлиян от неокласическия стил, популяризиран от Игор Стравински, както и, особено в симфониите си, от късния романтизъм, свързван с Густав Малер.
Оркестралните произведения на Шостакович включват 15 симфонии и 6 концерта. Неговата музика за камерни ансамбли включва 15 струнни квартета, пиано квинтет и 2 пиано триа, както и 2 пиеси за струнен октет. За пиано композира 2 солови сонати, ранен набор от прелюдии, а по-късно и набор от 24 прелюдии и фуги. Автор е също на 3 опери, няколко цикъла песни, балети и значително количество филмова музика. Особено популярни са сюитите му, основани на музиката към филмите „Първият ешелон“ и „Стършел“.