Дитер Болен

Дитер Гюнтер Болен (на немски: Dieter Günter Bohlen) е германски музикант, продуцент, текстописец и композитор, роден в Берне, Долна Саксония на 7 февруари 1954 г.

Дитер Гюнтер Болен Dieter Günther Bohlen
германски музикант
Дитер Болен през 2006 г.
Роден	7 февруари 1954 г. (70 г.) Берне, ФРГ
Учил в	Гьотингенски университет
Работил	музикант, продуцент, текстописец, певец, композитор
Музикална кариера
Псевдоним	Steve Benson, Marcel Mardello, Ryan Simmons, Dee Bass, Joseph Cooley, Fabrizio Bastino, Jennifer Blake, Howard Houston, Art Of Music, Countdown G.T.O.
Стил	поп, евроденс, евродиско
Инструменти	електрическа китара, китара, вокал, пиано, устна хармоника
Глас	тенор
Активност	1973 – днес (певец) 1978 – днес (текстописец и продуцент)
Лейбъл	BMG
Участник в	„Модърн Токинг“, „Блу Систем“
Свързани изпълнители	Modern Talking (Томас Андерс), Blue System, C. C. Catch, Anna Garcia, Bonnie Bianco, Chris Norman, Бони Тайлър, Les McKeown, Dionne Warwick, Smokie, Mary Roos, Marianne Rosenberg, Nino de Angelo, Mark Medlock, Al Martino, Yvonne Catterfeld, Touche, Tony Wegas, The Teens, Roy Black, Errol Brown, Engelbert Humperdinck, Bernd Clüver, Monza, Sunday, Alexander Klaws, Daniel Küblböck, Mehrzad Marashi, Pietro Lombardi, Sarah Engels, Eric Styx, Vanessa Mai
Семейство
Деца	6
Уебсайт	dieter-bohlen.net Страница в IMDb
Дитер Гюнтер Болен в Общомедия

Участва в известното поп дуо „Модърн Токинг“. След разпада на дуото в края на 1987 г. създава групата „Блу Систем“, просъществувала до 1998 г., когато „Модърн Токинг“ отново се събират и пеят заедно до 2003 г.

Д. Болен продуцира от 2002 г. германския конкурс за млади музикални таланти „Германия търси суперзвезда“. Като продуцент работи и с редица известни изпълнители като Бони Тайлър, Крис Норман, Си Си Кеч, и други.

Биография

Дитер Болен е учил в няколко общообразователни училища в Олденбург, Гьотинген и Хамбург. На 8 ноември 1978 година завършва гимназия с отличие със специалност „специалист делова икономика“. През ученическите си години свири в няколко музикални състава, сред които Aorta и Mayfair за които е написал около 200 песни. През тези години той неведнъж е правил опити да пробие като продуцент на песни в някоя от звукозаписните компании, като неведнъж е изпращал демо-касети с надеждата да впечатли някоя от тях. За негово голямо щастие, точно след дипломирането си през есента на 1978 година получава предложение от музикалното издателство Intersong и от 1 януари 1979 година е назначен, като редовен композитор и продуцент. Неговата първа златна плоча е озаглавена Hale, Hey Louise в изпълнение на китариста Рики Кинг с когото започва да работи. Песента достига 14-о място в класацията. На обложката на диска Болен се представя с псевдонима Steve Benson.

В края на 1979 година Дитер Болен е един от участниците в дуета Monza, а през 1981 година и в триото Sunday. В периода 1980 – 1981 година пуска три сингъла с псевдонима Steve Benson. Той работи с немски изпълнители, като Katja Ebstein, Roland Kaiser, Bernd Clüver, Bernhard Brink и други.

На 11.11.1983 година сключва граждански брак с Ерика Зауерланд, от която има 3 деца – Марк, Марвин Бенджамин и Марилин, на които Дитер посвещава по една песен. With a little love на Марк, в изпълнение на „Модърн Токинг“ през есента на 1985 г., Marving song – в изпълнение на „Блу систем“ през 1991 г.

Модърн Токинг

През март 1983 година от звукозаписната компания BMG-Bertelsmann Music Group му се обаждат, че при тях има един млад изпълнител, който си няма продуцент и дали не би могъл евентуално да го продуцира. Дитер Болен се запознава с Томас Андерс и е възхитен от неговия глас. В периода 1983 – 1984 година двамата работят заедно, Болен пише няколко песни и албум за него, но постепенно се убеждава, че голям успех може да се достигне само, ако песните са на английски език. Първата англоезична песен, която написва е прочутият световен хит You're my heart you're my soul, който излиза през октомври 1984 година в изпълнение на Томас Андерс в дует с Дитер Болен. Песента е пусната пробно под проект, чието название е Modern Talking. Тя има небивал успех – продадена е в повече от 8 милиона копия и става първата песен №1 на Болен. Оттогава нататък Modern Talking придобива световна популярност. Следват още 5 безапелационни международни хита – You Can Win If You Want, Cheri Cheri Lady, Brother Louie, Atlantis Is Calling (SOS for Love) и Geronimo's Cadillac. В периода 1984 – 1987 г. дуета издава 6 супер успешни албума и има над 65 милиона продадени плочи. След което дуета прекратява съществуването си поради постоянните спорове между Болен и Андерс в центъра на които е съпругата на Томас – Нора. Групата „Модърн Токинг“ е най-успешният проект на Дитер Болен. След второто им събиране през 1998 г.издават албума Back for good, който е най-продаваният албум на Болен – 26 милиона копия. Следват още 5 години и 6 албума, които излизат изпод марката Modern Talking. Отново продават 60 милиона диска. Така повтарят успеха от 80-те. Крайният резултат – продадени над 120 милиона звуконосителя. 13 албума, 9 от които платинени, 500 златни и платинени плочи.

Бах на XX век

От средата до края на 80-те години – това е периода в който Болен пише най-много музикални произведения, поради което е наречен „Бах на 20 век“. През този период той сътрудничи с най-много певци, сред които са Си Си Кеч, която е вторият по успешност проект на Болен, Al Martino, Бони Тайлър, Chris Norman, Lory Bonnie Bianco, Les McKeown, Nino de Angelo, Енгелберт Хампердинк, Ricky King и други. Голяма заслуга за успеха на неговия творчески път има неговият голям приятел и съпродуцент Луис Родригес който е звукоинженер и аранжор на много песни на Болен. На него именно Дитер посвещава прочутия хит Brother Louie в изпълнение на „Модърн Токинг“ през януари 1986 година.

Дитер Болен пише не само песни, но и музика за много телевизионни предавания и филми. Сред най-известните негови работи са Rivalen der Rennbahn, Zorc – Der Mann ohne Grenzen и Die Stadtindianer. Един от най-известните му проекти е написването на музиката към филма Tatort (От местопрестъплението) Комисар Шимански. Дитер сам предлага да напише музика към филма и през март 1986 г. се появява песента Midnight Lady, в изпълнение на Крис Норман. Тя е толкова успешна, че стои седмици наред в челото на класацията и е продадена в милион копия. Болен пише още 2 песни за филма – Broken Heroes отново изпята от Крис Норман и Silent water, която сам изпълнява в проекта Blue System през 1988 г., когато се изявява и като актьор във второстепенна роля на сериала.

Творчеството на Дитер Болен надхвърля по продажби 165 милиона диска. Има издадени 140 сингли, като 18 от неговите песни стават №1, 48 влизат в топ 10, (т.е. половината от синглите му са в топ 10), 131 в класациите изобщо. Ето защо през 1986 г. е наречен заслужено „машина за хитове“ или „фабрика за хитове“. От общо 54 студийни албума, продуцирани от него, 13 албума са №1, 18 други са в топ 10.(т.е. 2/3 от тях са в топ 10). Написал е над 1000 песни в продължение на близо 40 години и продължава да композира. Продуцираните от него изпълнители са на върха на немските класации.

Блу Систем

След разпада на Модърн Токинг през есента на 1987 година Болен основава собствена група Blue System, в която сам се изявява като вокал. Някои от най-известните хитове на групата са Sorry Little Sarah, She's a Lady, Under My skin, My bed is too big – който става летен хит на 1988 г., Magic Symphony, Déjà vu, Romeo and Juliet, History. През 1989 г. Blue System гостуват в СССР, където Болен е посрещнат триумфално, както никой друг западен изпълнител. По това време е заснет и клипа към песента Love me on the rocks, която е показателна за това. Той получава наградата „Герой на съветските младежи“ – като най-популярен чуждестранен изпълнител в СССР. Неговите концерти в това гостуване са посетени от над 400 000 души. След завръщането си от СССР на 28 октомври 1989 година, получава наградата „Най-успешен немски продуцент и композитор“.

През 1991 г. Болен прави дует с Dionne Warwick в сингъла It’s All Over, който заема 84-то място в САЩ. Групата има издадени 13 албума, 30 сингъла и 23 видеоклипа. През 1996 г. Дитер Болен е помолен от UNICEF и написва химна за закрила на децата – For the children, който изпълнява сам в проекта „Блу Систем“ заедно с детски хор. В края на 1997 г. престава да съществува, тъй като Дитер Болен и Томас Андерс решават да възродят Modern Talking.

Германия търси суперзвезда

През 2002 година Болен издава своята автобиографична книга Nichts als die Wahrheit („Нищо друго, освен истината", която става бестселър в Германия и е разпродадена в повече от 1 милион екземпляра.

През 2003 г. „Модърн Токинг“ се разделят за втори път. Официалната версия е, че Томас заминал за САЩ да концертира без Дитер, а неофициалната е, че Дитер не вижда повече славно бъдеще в дуета и решава да прекрати съществуването му, докато са на върха и започва да продуцира млади изпълнители.

Още през пролетта на 2002 година той е поканен в журито на немския вариант на Music idol Deutschland sucht den Superstar (Германия търси суперзвезда). Болен започва да продуцира победителите на конкурса. Първият сингъл изпълнен от 10-те финалисти We have a dream достига първото място и става два пъти платинен, както и последвалият албум United.

Първият победител на конкурса е младият певец Alexander. Дитер веднага го изстрелва на първите места с песни, като Take Me Tonight, Free like the wind и Behind The Sun, а албумът в който са включени Take Your Chance е също №1 в немския чарт. Болен продуцира и Daniel Küblböck с песените You Drive Me Crazy – също №1, и Heartbeat – на второ място.

През същата 2003 година Дитер сключва брак с Yvonne Catterfeld и пише за нея песните Fur dich и Du Hast Mein Herz Gebrochen. И двете стават тотални хитове. Но брака им трае твърде кратко, също и музикалното им сътрудничество. През 2004 г. се развеждат.

През 2006 година по време на шоуто на конкурса Дитер представя съвършено нова песен, звучаща в стила на „Блу Систем“. Песента се казва: Gasoline. Но това не е всичко, съвсем скоро се появява на бял свят не какво да е, а комедийно-пародиен анимационен филм Dieter – Der Film разкриващ творческия и жизнен път на композитора. Филмът е базиран на автобиографичната му книга „Нищо друго, освен истината“. Заедно с филма е издаден албум, включващ саундтраковете към филма, а именно – няколко баладични среднотемпови песни на Болен в стила на „Блу систем“, както и няколко песни на „Модърн Токинг“ от 80-те, и никога неиздавана дотогава песен на дуета – Shooting star.

През 2007 година победител в Deutschland sucht den Superstar е Mark Medlock който е и голям почитател на Болен и „Модърн Токинг“. Дитер започва да го продуцира. Песни като Summer Love, Now or never са на първите места на класацията. Заедно записват дуетна песен Unbelievable, която достига 4-то място, а Болен изпълнява беквокалите в песните му. Марк Медлок има издадени от Болен 3 албума, които достигат върховете на класациите в Германия, Швейцария и Австрия. През 2010 г. двамата прекратяват сътрудничеството си, когато Дитер Болен започва да продуцира Andrea Berg – кралицата на немската шлагерна музика. Нейният албум Schwerelos покорява чарта. През 2011 г. и следващият албум Abenteuer също достига първото място. В същата година Болен продуцира и Pietro Lombardi. Неговата песен Call My Name става 18-ия сингъл №1 на продуцента, както и албумът Jackpot

Външни препратки

• Сайт за Дитер Болен на руски език