Димитър Звонимир
From Wikipedia, the free encyclopedia
Димитър Звонимир (на хърватски: Dmitar Zvonimir; на латински: Demetrius Sunimirio; † 20 април 1089 г.[2]) е крал на Хърватия от 8 октомври 1076 до смъртта си през 1089 г. Той също е бан на Славония (1064 – 1074 г.) и херцог на Хърватия през 1075 г. Родното му име е Звонимир, а името Димитър приема след коронацията си.
Димитър Звонимир | |
крал на Хърватия и Далмация [1] | |
Модерен портрет на Димитър Звонимир | |
Управление | 1076 – 1089 г. |
---|---|
Коронация | 8 октомври, 1076 г. |
Наследил | Петър Крешимир IV |
Наследник | Стефан II |
Лични данни | |
Починал | |
Семейство | |
Баща | Стефан Светославич |
Брак | Елена Унгарска |
Димитър Звонимир в Общомедия |
Звонимир е син на Стефан Светославич и съответно внук на крал Светослав Суроня.[3] Той става бан на Славония по времето на крал Стефан I Крешимирович, а след това е назначен за херцог на Хърватия от предшественика си крал Петър Крешимир IV. Впоследствие Петър Крешимир го посочва и за наследник на кралския трон. През 1076 Димитър Звонимир става крал на Хърватия.[4] Периодът на управлението му се характеризира като относително спокоен; без продължителни военни кампании и с подем на икономиката и културата. Той е последният местен крал, който упражнява реална власт над цялата територия на Кралство Хърватия. Звонимир управлява кралството от град Книн.