Диего Марадона
аржентински футболист / From Wikipedia, the free encyclopedia
Диего Армандо Марадона (на испански: Diego Armando Maradona) е аржентински футболист и треньор, една от най-големите и обичани, но и противоречиви звезди на футбола.[1]
Диего Марадона | |||||||||
Лична информация | |||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Прякор | Дон Диего Златното момче Микеланджело от футбола | ||||||||
Роден | Диего Армандо Марадона 30 октомври 1960 г. | ||||||||
Починал | 25 ноември 2020 г. (60 г.) | ||||||||
Ръст | 165 см | ||||||||
Пост | Атакуващ полузащитник Втори нападател | ||||||||
Подпис | |||||||||
Настоящ отбор | |||||||||
Номер | 10 | ||||||||
Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
Треньор | |||||||||
| |||||||||
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Диего Марадона в Общомедия |
Най-добрият футболист на XX век по гласуване на официалния сайт на ФИФА, където той набира 53,6% от гласовете.
Най-добрият футболист на световни първенства, според вестник Таймс (Англия).[2]
Вторият сред най-добрите играчи в историята на футбола по версия на списание „Плакар“ (Бразилия) от 1999 г.[3]
Второ място сред най-добрите футболисти на XX век според най-реномираните списания – „Франс футбол“[4], Гуерин спортиво[5], версия на World Socce.[6][7]
Включен е в идеалния тим от 11 живи легенди на футбола[8]
Първият притежател на почетна „Златна топка“ на „Франс футбол“[9].
Член на Залата на славата на италианския футбол в номинацията „Най-добър чуждестранен играч“[10].
През 21-годишната си кариера като футболист играе в шест отбора, сред които Бока Хуниорс (два пъти), Барселона и Наполи. За клубовете участва в 491 мача и отбелязва 210 гола.
Участва на четири световни първенства от 1982 до 1994, като през 1986 година става шампион, а през 1990 – вицешампион. Изиграва 91 мача за Аржентина, в които вкарва 34 гола. От 1986 г. е капитан на националния отбор.
През 1986 г. печели Златната топка за най-добър футболист на световното първенство. В четвъртфиналния мач срещу Англия вкарва два гола, които влизат в историята на футбола. Първият, вкаран с ръка, става известен като „Божията ръка“. Вторият, след грандиозен дрибъл започнал от централната линия на терена, финтирайки четирима английски играчи, е наречен „Гол на века“. В проучване по интернет, направено по време на световното първенство в Южна Корея и Япония през 2002 г. с участието на 341 460 души от 150 страни, с 18062 гласа голът е определен за най-красивия в историята на футбола.[11]
През 1991 г. е отстранен от игра за 15 месеца, след като е уличен в употреба на допинг. През 1994 г. по време на Световното първенство в САЩ, преди мача с България дава отново положителна допинг проба – този път ефедрин, което е краят на кариерата му за националния отбор.
Вече след прекратяването на активна състезателна дейност на 37-ия му рожден ден, през 1997 г. здравето му се влошава поради заболявания и злоупотреба с кокаин. Въпреки влошеното здраве и възраста си обаче той продължава да играе футбол.
От 2008 до 2010 г. е старши треньор на аржентинския национален отбор по футбол.