Диазотен оксид
From Wikipedia, the free encyclopedia
Диазотен оксид, известен и като „райски газ“,[1] е химично съединение, оксид на азота с формула N2O. При нормални условия представлява безцветен незапалим газ с приятна сладникава миризма и вкус.
Диазотен оксид | |
Структура | |
---|---|
Молекулна форма | линейна, C∞v |
Свойства | |
Формула | N2O |
Моларна маса | 44,013 g/mol |
Външен вид | безцветен газ |
Плътност | 1,977 g/L (газ) |
Точка на топене | −90,86 °C |
Точка на кипене | −88,48 °C |
Парно налягане | 5150 kPa |
Разтворимост във вода | 1,5 g/L (15 °C) |
Магнитна възприемчивост | −18,9·10−6 cm3/mol |
Показател на пречупване | 1,000516 (0 °C) |
Дипол | 0,166 D |
Диполен момент | 0,161 D |
Термохимия | |
Стандартна моларна ентропия | 219,96 J K−1 mol−1 |
Опасности | |
NFPA 704 |
|
Точка на запалване | незапалим |
Идентификатори | |
CAS номер | 10024-97-2 |
PubChem | 948 |
ChemSpider | 923 |
Номер на ООН | 1070 (компресиран) 2201 (течност) |
DrugBank | DB06690 |
KEGG | D00102 |
MeSH | D009609 |
ChEBI | 17045 |
ChEMBL | 1234579 |
RTECS | QX1350000 |
ATC | N01AX13 |
SMILES | N#[N+][O-] |
InChI | 1S/N2O/c1-2-3 1/N2O/c1-2-3 |
InChI ключ | GQPLMRYTRLFLPF-UHFFFAOYSA-N |
Beilstein | 8137358 |
UNII | K50XQU1029 |
Gmelin | 2153410 |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Диазотен оксид в Общомедия |
Диазотният оксид е неутрален оксид. Получава се при загряване на амониев нитрат. При вдишване предизвиква чувство за еуфория, което е причина и за името „райски газ“. Използва се в хирургията и денталната медицина (зъболечението) заради своя анестетичен и аналгетичен ефект, а заради еуфоричните си свойства се използва от някои хора като наркотик.
Друго негово приложение е като окислител в ракетните двигатели. Използва се и при двигателите с вътрешно горене – добавен към горивото, увеличава мощността им.
Използва се и в хранителната индустрия като пропелент при някои видове аерозолни контейнери – най-често бита сметана (отбелязван и като E942).
Диазотният оксид се среща в малко количество в атмосферата. Способен е да разлага озоновия слой с ефективност, сравнима с тази на хлорофлуоровъглеродите. Изчислено е, че 30% от N
2O в атмосферата се дължи на човешката дейност, главно в селското стопанство.[2][3]