английски философ From Wikipedia, the free encyclopedia
Джон Лангшоу Остин (на английски: John Langshaw Austin) е английски философ на езика, популярен с концепцията за речевите актове и идеята, че речта сама по себе си е вид действие.
Дж. Л. Остин J. L. Austin | |
английски философ | |
Роден | |
---|---|
Починал | 8 февруари 1960 г.
|
Учил в | Бейлиъл Колидж |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Философия на 20 век |
Школа | Континентална философия, Аналитична философия |
Интереси | Философия на езика, етика |
Идеи | Речеви актове, перформативност |
Текстове | Как с думи се вършат неща (1962) |
Повлиян | Джилбърт Райл |
Повлиял | Джон Сърл · Станли Кавел |
Научна дейност | |
Област | Реторика |
Работил в | Оксфордски университет |
Роден е на 26 март 1911 г. в Ланкастър в семейството на архитекта Джефри Лангшоу Остин (1884 – 1971) и съпругата му Мери Хътън Боус-Уилсън (1883 – 1948). През 1921 г. семейството се премества в Шотландия, където бащата на Джон става секретар на училището „Св. Ленард“. Остин завършва гимназията на Шрусбъри през 1924 г. и продължава обучението си по класическа филология в Балиол Колидж на Оксфордския университет (1929 – 1933). В Оксфордския университет протича и академичната му кариера – в колежа Ол Соулс (1933 – 1935) и в колежа Модлин (1935 – 1939).
През 1933 г. получава правото да води първия си курс по Literae Humaniores (Класическа филология и философия), както и наградата „Гайсфорд“ за гръцка проза. Воденето на Literae Humaniores му създава траен задълбочен интерес към произведенията на Аристотел.[1] Първият му щатен ангажимент идва през 1935 г. като член на преподавателския състав в колежа Модлин.
Ранните интереси на Остин се отнасят до творчеството на Аристотел, Кант, Лайбниц и Платон (на първо място диалога Теетет). От съвременниците му силно му повлияват Джордж Едуард Мур, Джон Кук Уилсън и Харолд Причард. Те формират възгледа му, че нашите конкретни преценки са по-сигурни от по-общите заключения.[2]
През Втората световна война работи за MI6. Той е в екипа по организацията на Десанта в Нормандия. Напуска армията с чин подполковник и е отличен за службата си съз званието Офицер на Ордена на Британската империя, носител на френския Военен кръст и званието Офицер на Легиона за заслуги на САЩ.[1][3][4]
От 1952 г. до края на живота си е професор по морална философия в колежа Крайстчърч на Оксфордския университет. Публикува рядко, а влиянието му до голяма степен се осъществява чрез преподаването му и особено благодарение на известните му „Съботни утринни беседи“.[1]
В средата на 50-те години посещава Харвард и Бъркли. В Харвард през 1955 г. изнася лекциите в чест на Уилям Джеймс, които ще се превърнат в най-прочутата му книга, Как с думи се вършат неща.[5] Тогава се запознава и с Ноам Чомски.[6] През 1956 – 1957 г. е председател на Аристотеловото общество (Aristotelian Society).
Умира на 8 февруари 1960 г. в Оксфорд на 48-годишна възраст от рак на белите дробове.[7]
Неговите трудове през 50-те години на 20. век допринасят както за теоретичното предначертаване и за терминологията на модерните изследвания на речевите актове, развита по-късно от Джон Сърл, Уилям Алстон, Франсоа Реканати, Кент Бах и Робърт Харниш.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.