![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/61/Germaine_Greer%252C_28_October_2013_%2528cropped%2529.jpg/640px-Germaine_Greer%252C_28_October_2013_%2528cropped%2529.jpg&w=640&q=50)
Джърмейн Гриър
австралийска феминистка и интелектуалка / From Wikipedia, the free encyclopedia
Джърмейн Гриър (на английски: Germaine Greer; * 29 януари 1939 г.) е австралийска писателка и обществена интелектуалка, считана за един от основните гласове на радикалното феминистко движение през втората половина на 20 век.[1]
Джърмейн Гриър Germaine Greer | |
австралийска феминистка и интелектуалка | |
![]() | |
Родена | |
---|---|
Религия | атеизъм |
Учила в | Кеймбриджки университет Уорикски университет |
Активен период | от 1970 г. |
Работила в | Уорикски университет |
Семейство | |
Уебсайт | |
Джърмейн Гриър в Общомедия |
Специализирала английски език и литература на жените, тя заема академични длъжности в Университета „Уорик“ (Ковънтри), в Колеж „Нюнам“ в Кеймбридж, Англия и в Университета на Тълса (САЩ). От 1964 г. Гриър живее в Обединеното кралство и от 90-те год. дели времето си между Куинсланд, Австралия и дома си в Есекс, Англия.[2]
Идеите на Гриър създават противоречия още от момента, в който първата ѝ книга „Жената-евнух“ (1970) я прави известна.[3] Международен бестселър и водоразделен текст във феминисткото движение, книгата предлага систематична деконструкция на идеи като женскост и женственост, твърдейки, че жените са принудени да поемат подчинени роли в обществото, за да отговарят на мъжките фантазии за това какво означава да бъдеш жена.[4][5]
Оттогава нейната работа се фокусира върху литературата, феминизма и околната среда. Тя е авторка на повече от 20 книги, сред които „Пол и съдба“ (Sex and Destiny, 1984), „Промяната“ (The Change, 1991), „Жената“ (The Whole Woman, 1999) и „Жената на Шекспир“ (Shakespeare's Wife, 2007). Нейната книга от 2013 г. „Бял бук: Годините на дъждовните гори“ (White Beech: The Rainforest Years) описва усилията ѝ за възстановяване на зона с дъждовни гори в долината Нуминба в Австралия. В допълнение към академичната си работа и активизъм тя е плодовита колумнистка на вестници като Съндей Таймс, Гардиън, Дейли Телеграф, Спектейтър, Индипендънт, Олди и др.[6]
Гриър е по-скоро радикална феминистка отколкото феминистка на равенството.[N 1] Целта ѝ не е равенството с мъжете, което тя вижда като асимилация и „съгласие да живееш живота на несвободните мъже“. „Освобождението на жените“, пише тя в „Жената“, „не вижда потенциала на жената по отношение на действителността на мъжа“. Вместо това тя твърди, че освобождението е свързано с утвърждаване на различието и „настояване за това като условие за самодефиниране и самоопределение". Това е борба за свободата на жените да „определят собствените си ценности, да подреждат собствените си приоритети и да решават собствената си съдба“.[N 2]