Делфийски оракул
From Wikipedia, the free encyclopedia
Делфийският оракул е един от най-важните оракули в античния свят[1], който прави своите предсказания и пророкувания в храма на Аполон в Делфи, построен на склона на планината Парнас в областта Фокида. Според древногръцката митология храмът е построен от самия Аполон в чест на победата му над чудовището Питон. Неговата сибила се нарича Пития (от питон – един от старите символи на Аполон). В началото светилището има само една жрица Пития, тъй като прорицания се дават само на рождения ден на Аполон. Когато интересът към Делфийския оракул се засилва и прорицанията започват да се дават по-често, жриците се увеличават.
Делфийският оракул и свързаният с него храм играят важна роля и в древните Елевзински мистерии.
В Древна Гърция е прието по всички важни държавни и лични въпроси да се допитват до оракули. В Делфи идват различни представители на различни царства от древния свят, които носят богати дарове. Цар Мидас подарява на храма златен трон. Лидийският цар Крез също изпраща дарове на делфийския оракул и храма на Аполон. Делфийският оракул повлиява до голяма степен за древногръцката колонизация на южните части на Италия и Сицилия.
Около оракула се сформира най-известната амфиктиония в Древна Гърция. За Делфийското светилище се водят няколко свещени войни, като в третата от тях срещу фокидците през 343 г. пр. Хр. се намесва Филип II Македонски.
Светилището започва да губи своето влияние по време на гръко-персийските войни, когато Делфи взема страната на Ахеменидите с надеждата да стане религиозен център на Ахеменидското царство. Храмът е разграбван на няколко пъти, нанесени са щети от пожари и около 391 г. по времето на император Теодосий I е закрит окончателно.