![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/17/Binary_logarithm_plot_with_ticks.svg/langbg-640px-Binary_logarithm_plot_with_ticks.svg.png&w=640&q=50)
Двоичен логаритъм
From Wikipedia, the free encyclopedia
Двоичният логаритъм е математическа функция, вид логаритъм с основа числото 2.[1] Дефинира се като:
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/17/Binary_logarithm_plot_with_ticks.svg/320px-Binary_logarithm_plot_with_ticks.svg.png)
тогава и само тогава, когато
.
Стандартното означение на функцията според ISO 31-11 e от вида lb x, но понякога се използва и общото означение за логаритми log2x.
Двоичният логаритъм е използван за пръв път от Леонард Ойлер в теорията на музиката – двоичният логаритъм от съотношението на честотите на два музикални тона е равен на броя октави между тях. Двоичните логаритми може да се използват за изчисляване на дължината на представянето на дадено число в двоична бройна система или на броя битове за кодиране на дадено съобщение в информатиката. Те имат приолжения и в компютърните науки, комбинаториката, биоинформатиката, планирането на спортни турнири и фотографията.