Даоизъм
From Wikipedia, the free encyclopedia
Даоизмът (или таоизъм) е система от китайски философски и религиозни концепции, свързани тясно помежду си. Възникнал през 6 век пр.н.е., Таоизмът оказва силно влияние в Източна Азия през последните две хилядолетия, а на Запад в последните две десетилетия. Думата дао или тао (道) буквално се превежда като път, макар днес в китайския фолклор и религия да е придобил по-абстрактни значения. Даоистките правила за коректност, правилност и етика наблягат на т.нар. „Три съкровища“ – състрадание, умереност и скромност.
Даоизмът е философия, която проповядва хармония във всичко, представена от съюза между безпорядъка и законността, отрицателното и положителното, земята и небето чрез символа ин-ян. Таоистичната мисъл обикновено се фокусира върху (съ)отношението човек-космос (天人相应), здраве и дълголетие, у уей (wu wei 无为– действие чрез недействие), свобода, спонтанност, празнота и човечност. Предполага се, че негов основоположник е китайския философ Лао Дзъ. Докато конфуцианството се свързва с днешните практически правила за поведение, Даоизмът третира едно по-високо, много по-глобално по обхват, по-духовно ниво на съществуване. Подчертава се връзката между човека и природата, която отхвърля нуждата от стриктно определени правила и порядък. В Даоизма няма специални божества и повечето му последователи са политеисти, вярват в различни духове, свързани с природата или духове на предците си.
Много аспекти от китайската култура, включително астрологията, кухнята, бойните изкуства, традиционната медицина и фън шуй, са силно обвързани с Даоизма.
Даоизъм |
道教 |