Дагеротипия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Дагеротипията (на френски: daguerréotype) е първият публично достъпен фотографски процес[1] и за почти двадесет години е и най-често използваният.
Изобретен е от Луи Жак Манде Дагер и е представен през 1839 г. Дагеротипията е почти напълно заменена след 1860 г. с нови, по-евтини процеси, които създават по-устойчиви и лесни за проявяване образи. В края на 20 век се наблюдава възраждане на дагеротипията от малък брой фотографи, които се интересуват от художествените приложения на по-ранните фотографски процеси.
За да направи изображението, дагеротипистът полира медна плоча с тънко сребърно покритие, третира я с газове, които правят повърхността ѝ светлочувствителна, излага я на светлина в камера толкова дълго, колкото се сметне за необходимо, което варира между няколко секунди за ярък обект или много по-дълго за слабо осветен обект; за да се направи полученият латентен образ върху плочата видим, се третира с живачни пари, след което се фиксира в разтвор на натриев хлорид или натриев тиосулфат. Плочата се изплаква и изсушава, а накрая лесно повредимата фотографска снимка се запечатва в защитен стъклен корпус.
Интересното при дагеротипията е, че крайният резултат може да бъде позитив или негатив, в зависимост от ъгъла, под който се наблюдава. Най-тъмните области на изображението представляват оголената сребърна повърхност; по-светлите зони имат микроскопична фина текстура, която разсейва светлината. Повърхността е много деликатна и дори най-лекото забърсване може да я надраска. Тънък слой корозия по краищата на плочата е характерен.
Няколко вида старинни фотографски процеси, най-често амбротипия и феротипия, често се разпознават неправилно като дагеротипия, особено ако снимките се намират в малки, орнаментирани рамки, най-често използвани за съхранение на дагеротипове от САЩ и Великобритания. Дагеротипията се отнася до много специфичен тип изображение и съответния процес, който е широко използван само от началото на 1840-те до края на 1850-те години.