![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8b/Humpback_whales_in_singing_position.jpg/640px-Humpback_whales_in_singing_position.jpg&w=640&q=50)
Гърбат кит
вид бозайник / From Wikipedia, the free encyclopedia
Гърбатият кит (Megaptera novaeangliae) е вид от семейството на ивичестите китове, подразред беззъби китове (Mysticeti). Един от най-големите китове. Възрастните варират в дължина от 12 – 16 m и тежат приблизително 48 тона. Гърбатият кит има отличителна форма на тялото, с необичайно големи гръдни перки и безформена глава. Той е акробатично животно, често подаващо се над водата. Мъжките изпълняват сложна песен, която трае от 10 до 20 минути и се повтаря в продължение на часове. Целта на песента все още не е ясна, въпреки че изглежда да има роля в чифтосването.
Гърбат кит | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
![]() Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Borowski, 1781) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Гърбат кит в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Установени в океаните и моретата по целия свят, гърбатите китове обикновено мигрират до 25 000 km всяка година. Гърбатите китове се хранят само през лятото, в полярните води, а през зимата мигрират към тропичните или субтропичните води, за да се чифтосват и раждат. През зимата, гърбатите китове се „изхранват“ и живеят за сметка на мастните си резерви. Храната им се състои предимно от крил и малки рибки. Гърбатите китове имат разнообразен репертоар от начини на хранене, включително балонна техника на хранене.
Подобно на другите големи китове и гърбатият е бил обект за китоловната индустрия. Поради свръхулов, популацията му пада с около 90% преди да бъде въведен китоловен мораториум през 1966 г. Оттогава видът частично се е възстановил, обаче заплитането в риболовни съоръжения, сблъсъците с кораби и шумовото замърсяване остават значими опасности пред вида. Има най-много 80 000 гърбати китове в световен мащаб. В миналото избивани до ръба на изчезването, гърбатите китове днес са търсени обекти за любителско наблюдаване на китове, особено около Австралия, Нова Зеландия, Южна Америка, Канада и Съединените щати.